Когато преди 24 години почнах да уча за логопед, тази професия беше по-скоро непопулярна в България. Налагаше се да обяснявам точно какво уча и какво ще работя някой ден. За щастие, това отдавна вече не е така и хората знаят, макар и в общ план, с какво се занимава логопедът. Въпреки това битуват някои митове, които бих искала да опитам да развенчая от позицията на моя стаж.
Мит №1 – Щом нито персоналът в яслата/детската градина, нито личният лекар на детето ми не са ми казали, че то има нужда от логопед, значи няма проблем и няма да го водя на консултация.
Истина – Не е нужно някой да Ви насочи, за да направите консултация с логопед. Ако изпитвате и най-малко притеснение за езиково-говорното развитие на детето си, потърсете логопед.
Мит № 2 – Детето ми няма навършени 5 г., малко е да ходи на логопед.
Истина – Това е много остаряло схващане, за съжаление изповядвано все още от някои педиатри. Има логопеди, специалисти по ранно детско развитие, които могат да поемат детето Ви още в първите месеци след неговото раждане. Колкото по-рано започне терапията, толкова по-голям е шансът за по-бързи резултати.
Мит № 3 – Когато заведа детето си на логопедична консултация и логопедът ме попита за бременността ми, раждането и развитието на детето ми, мога да премълча някои неща или да не му кажа цялата истината.
Истина –Логопедът не Ви разпитва от любопитство, когато задава подобни въпроси, а снема т.нар. родителска анамнеза. Ако му дадете цялата информация, която му е нужна, той ще има пълен поглед върху развитието на детето Ви и ще състави адекватен план за терапия.
Мит № 4 – Мога да заведа детето си 3-4 пъти на логопед и ако няма ефект, да се откажем.
Истина – Всеки иска бързи резултати, а логопедът най-вече. Логопедичната терапия обаче е продължителен процес, особено за някои деца. Хубавото е, че при натрупване на количество, децата правят качествен скок. Давайки нужното време на логопеда, за да натрупа количество, след това ще се радвате на видим ефект.
Мит № 5 – Няма нужда да работя с детето си вкъщи, нали затова го водя на логопед.
Истина – За съжаление логопеди с вълшебни пръчици не съществуват. В логопедичната терапия се извършва корекция, която изисква системност и методичност. Най-добрият вариант е да се създаде веригата логопед-дете-родител, в която логопедът показва на родителя какво и как точно да бъде отработено у дома и по този начин го приобщава като ко-терапевт.
Мит № 6 – Ако водя детето си на двама-трима логопеда едновременно, това ще помогне да приключим по-бързо.
Истина – Това не е нито нужно, нито е от полза за детето. Всеки логопед има свободата (в определени професионални граници) да реши как да провежда терапията на детето Ви, ето заради това може да е объркващо за детето, ако работи едновременно с няколко логопеда. Доверете се на логопеда, който сте избрали, дайте му достатъчно време и ако няма резултати, тогава потърсете още едно мнение.
Мит № 7 – Ако логопедът ми препоръча консултация с друг специалист – невролог, психолог, специалист УНГ и др., няма нужда да го послушам.
Истина – Логопедът има достатъчната квалификация да определи дали едно дете има нужда от допълнителна консултация. Той я изисква, не защото търси излишни проблеми, а защото е загрижен за детето и иска да му помогне. Освен това той гледа с очите на специалиста и вижда неща, които Вие като родители, не винаги успявате да забележите, така че – доверете му се.
Може би има още митове, които могат да бъдат описани, но решавам да приключа с една истина – логопедът е не само специалист. Той е човек, който работейки с Вашето дете, ще се радва заедно с Вас за успехите му и ще страда, ако нещо не се получава.
Наскоро дъщеря ми ме попита дали си мисля за децата от кабинета. Отговорих спонтанно, без да се замислям: „Всеки ден!“. Казах ѝ истината.
Автор - логопед София Вълнеева