Синдромът на дефицит на вниманието с или без хиперактивност (СДВХ) е бил описан за първи път през 1845г. от немския лекар д-р.Хайнрих Хофман (Heinrich Hoffman).
Това нарушение, познато още като Хиперкинетичен синдром, е комплексно нарушение, дължащо се на невробиологични причини, чиято диагноза се поставя от екип от специалисти.
СДВХ е синдром, който засяга около 5% от децата. За съжаление едва около 1/3 от тях биват диагностицирани. По-голямата част от тези деца продължават да демонстрират симптоми на СДВХ и като възрастни. Децата с това нарушение са наричани обобщаващо «хиперактивни», което не е много точно, тъй като този термин набляга само на една част от синдрома – «възбудата», възникваща при този синдром, която от своя страна не винаги е налице. За съжаление това води до многобройни грешки при диагностицирането.
Това нарушение, познато още като Хиперкинетичен синдром, е комплексно нарушение, дължащо се на невробиологични причини, чиято диагноза се поставя от екип от специалисти.
СДВХ е синдром, който засяга около 5% от децата. За съжаление едва около 1/3 от тях биват диагностицирани. По-голямата част от тези деца продължават да демонстрират симптоми на СДВХ и като възрастни. Децата с това нарушение са наричани обобщаващо «хиперактивни», което не е много точно, тъй като този термин набляга само на една част от синдрома – «възбудата», възникваща при този синдром, която от своя страна не винаги е налице. За съжаление това води до многобройни грешки при диагностицирането.
Какво е СДВХ?
СДВХ е свързан със съвкупност от трудности, засягащи четири аспекта:
* Когнитивен аспект – дефицит във вниманието, дезорганизираност, импулсивност, лошо «управляване» на времето;
* Емоционален аспект - нетърпение, нисък праг на поносимост към фрустрация, емоционална нестабилност;
* Социален аспект – социална изолация, лоша социална преценка;
* Двигателен аспект – хиперактивност, прекомерна възбуда, трудности с моторната координация;
Трите основни симптома на СДВХ са:
- Дефицит във вниманието – трудности да задържи и превключва вниманието си, трудности в отсяването на нужната информация, липса на организация. Но, ако е налице мотивация за дейност, достатъчно стимулираща за детето (например при спортните дейности), тогава се демонстрират добри възможности за концентрация.
- Хиперактивност – да мърда непрекъснато с ръце и крака без причина, да му бъде трудно да остане спокойно, да говори много, да тича и да се катери прекомерно в ситуации, в които е неподходящо.
- Вербална/двигателна/социална импулсивност – говори и действа преди да е помислило, често прекъсва, когато някой говори, убягва му връзката между постъпките му и последствията от тях, зарязва започната дейност заради друга, понякога се държи грубо и непочтително с другите.
Известни са три клинични форми на СДВХ:
* Смесена форма - комбинирани са трите симптома – хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието;
* Преобладаване на два от симптомите – хиперактивност и импулсивност;
* Преобладаване на един от симптомите – дефицит на вниманието;
Кои са причините за СДВХ?
СДВХ е комлексно неврологично нарушение, което според последните проучвания се причинява от дисфукцията на някои невротрансмитери в префронталната част на мозъка. Болшинството от изследователите-генетици смятат, че СДВХ не се дължи на лошото функциониране на един-единствен ген, а по-скоро на дисфункцията на набор от гени. Изследователите са установили, че при деца, юноши и възрастни със СДВХ, мозъчните зони, отговарящи за вниманието, за управление на организираността и за контрол на движенията, се активират по различен начин. Те също така са забелязали дисбаланс в нивата на някои невротрансмитери като допамин и норадреналин.
Многобройни изследвания са дали солидни доказателства, които позволяват да се твърди, че причините за това нарушение са генетични. Родителите и близките на деца със СДВХ често съобщават, че самите те са имали проблеми с хиперактивност, импулсивност или дефицит на вниманието. Рискът да бъдат засегнати, нараства при деца, чиито братя или сестри са диагностицирани със СДВХ.
Въпреки че в повечето случаи СДВХ се дължи на наследствени фактори, той би могъл да възникне като последица от неврологични увреждания в ранна детска възраст (възникнали при преждевременно раждане, от проблеми в неонаталния период, от излагане на плода по време на бременността на действието на токсини като олово, алкохол, тютюнопушене и др.), или в резултат на неврологично заболяване в ранна детска възраст с инфекциозен произход като менингит, енцефалит и др., или в резултат на краниоцеребрална травма или нараняване на главата, които биха увредили префронталната мозъчна кора.
Бидейки неврологично нарушение, трябва да се знае, че СДВХ не се предизвиква от външни фактори като недостатъчна или «лоша» родителска отговорност, нито от социално-икономически фактори, нито е следствие от мързел или липса на мотивация. Не се предизвиква също така от лошо хранене, недостатъчни упражнения или прекалено много време, прекарано пред телевизора. Както всяко друго заболяване на психиката или физиката, СДВХ би могъл да бъде усложнен от някой от тези фактори, но не и причинен от него.
Някои психоафективни състояния, предизвикани от майчина депресия, малтретиране, развод на родителите, силна скръб и др., могат да предизвикат у детето поведение, сходно с поведението на деца със СДВХ. Тогава обаче говорим за «реактивна хиперактивност», а не за СДВХ.
Нарушения, често свързани със СДВХ:
- Тревожни разстройства;
- Разстройства на настроението;
- Депресивни разстройства;
- Комуникативни нарушения - трудности в овладяването на писмената реч – дислексия; езикови нарушения – дисфазия; моторни нарушения – диспраксия;
- Тикове – Синдром на Турет;
- Разстройства в поведението – агресивност, отказ от спазване на социални правила, антисоциално поведение и др.;
- Проблеми със зависимости – към цигари, алкохол, наркотици, видеоигри и др.
Силните страни на децата със СДВХ:
Детето със СДВХ, което е обгрижвано по правилен начин, успява да разкрие малко по малко своя капацитет. То има огромно въображение, то е креативно и изпълнено със забележителна енергия, спонтанност и ентусиазъм. Това дете успява да прави нещата по оригинален начин и да вижда детайли, които другите пропускат. То не търпи несправедливост и става закрилник на по-слабите. То е любящ и внимателен приятел, обича да помага на другите.
Предизвикателството за преподавателите на такова дете се състои в това да успеят да използват неговото високо ниво на активност, любознателния му дух и чувствителната му природа, за да му помогнат да се реализира като успешен и щастлив ученик.
Алберт Айнщайн – Джон Кенеди – Уолт Дисни – Жул Верн – Джон Ленън – Агата Кристи – Джим Кери – Том Круз – Карл Люис – Уил Смит – Стивън Спилбърг – Упи Голдбърг – Робин Уилямс – Силвестър Сталоун – Роберто Бенини – Шер - Стиви Уондър – Томи Хилфигер – Майкъл Фелпс (олимпийски шампион по плуване) и др.
Те са световноизвестни и са със Синдрома на дефицит на вниманието с или без хиперактивност. Знаехте ли това?
Кой поставя диагнозата Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност?
Преподавателят на детето не би могъл да постави тази диагноза, но ако забележи, че ученикът демонстрира симптоми на СДВХ, би могъл да насочи родителите към консултация със специалист. Хабилитираният специалист, който може да постави диагнозата, е с медицинско образование – педопсихиатър, невропедиатър, психиатър или невролог.
Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като подобни симптоми се демонстрират от доста лица. Не съществува билогичен тест за доказване на СДВХ. Разчита се основно на диагностика според клиничната картина. За нейното допълване се използват и данни, събрани от родителите и преподавателите на детето. За доуточняване на диагнозата биха могли да бъдат направени тестове за изследване на вниманието, психомоторни тестове, езикови тестове, тестове за изследване на интелектуалните способности.
За поставянето на диагнозата е важно да се знае, че симптомите на хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието би трябвало да са демонстрирани с постоянство, честота и интензивност. Те би трябвало да са налице най-малко от шест месеца и да се проявяват в повече от една среда – например в училище И в къщи. Освен това, симптомите трябва да са засегнали училищните умения или социалното функциониране на детето.
Наблюденията, извършени от преподавателя, както и въпросници, попълнени от родителите, биха подпомогнали специалиста за поставянето на диагнозата.
Възможни маркери, насочващи преподавателя към дете със СДВХ:
→ детето прелива от енергия, не застава спокойно, мърда прекалено;
→ говори и действа преди да помисли, липса на добър контрол над емоциите и движенията;
→ реагира по незрял начин, без да може да направи връзка между постъпките си и последствията от тях;
→ не умее да чака, няма ориентация във времето;
→ често прекъсва другите и бърза да отговори преди да е чуло до край въпроса;
→ изглежда сякаш, че не слуша, гледа през прозореца; лесно се разсейва, но се мотивира от дейности, които са му интересни и тогава може да се концентрира за дълго време;
→ среща трудности да се организира, забравя или губи често вещите си;
→ има нужда някой да се занимава непрекъснато с него;
→ домашните му са лошо написани или изобщо не са написани;
→ прави много грешки от разсеяност, когато работи, като не се учи от грешките си;
→ липсва му постоянство в усилията и рядко довършва това, което е започнало;
→ има трудности при всички дейности, свързани с учене;
→ има поведенчески проблеми, когато е в група – импулсивно е, лесно се забърква в караници, не спазва основни правила;
Сведенията, давани от родителите, също са изключително важни и помагат за поставянето на диагнозата.
От тук можете да изтеглите ”Скала за оценка на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – ІV: домашна версия (попълва се от родителя/настойника)”.
Превод – логопед София Вълнеева
Използвани са следните материали:
1. Plaquette: "Les enfants avec un TDAH et leur scolarité"
2. La brochure, editée par l 'ASBL TDA/H Belgique: "TDA/H et scolarité"
3. ADHD Rating Scale-IV: Checklists, Norms, and Clinical Interpretation
by George J. DuPaul, Thomas J. Power, Arthur D. Anastopoulos, and Robert Reid
СДВХ е свързан със съвкупност от трудности, засягащи четири аспекта:
* Когнитивен аспект – дефицит във вниманието, дезорганизираност, импулсивност, лошо «управляване» на времето;
* Емоционален аспект - нетърпение, нисък праг на поносимост към фрустрация, емоционална нестабилност;
* Социален аспект – социална изолация, лоша социална преценка;
* Двигателен аспект – хиперактивност, прекомерна възбуда, трудности с моторната координация;
Трите основни симптома на СДВХ са:
- Дефицит във вниманието – трудности да задържи и превключва вниманието си, трудности в отсяването на нужната информация, липса на организация. Но, ако е налице мотивация за дейност, достатъчно стимулираща за детето (например при спортните дейности), тогава се демонстрират добри възможности за концентрация.
- Хиперактивност – да мърда непрекъснато с ръце и крака без причина, да му бъде трудно да остане спокойно, да говори много, да тича и да се катери прекомерно в ситуации, в които е неподходящо.
- Вербална/двигателна/социална импулсивност – говори и действа преди да е помислило, често прекъсва, когато някой говори, убягва му връзката между постъпките му и последствията от тях, зарязва започната дейност заради друга, понякога се държи грубо и непочтително с другите.
Известни са три клинични форми на СДВХ:
* Смесена форма - комбинирани са трите симптома – хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието;
* Преобладаване на два от симптомите – хиперактивност и импулсивност;
* Преобладаване на един от симптомите – дефицит на вниманието;
Кои са причините за СДВХ?
СДВХ е комлексно неврологично нарушение, което според последните проучвания се причинява от дисфукцията на някои невротрансмитери в префронталната част на мозъка. Болшинството от изследователите-генетици смятат, че СДВХ не се дължи на лошото функциониране на един-единствен ген, а по-скоро на дисфункцията на набор от гени. Изследователите са установили, че при деца, юноши и възрастни със СДВХ, мозъчните зони, отговарящи за вниманието, за управление на организираността и за контрол на движенията, се активират по различен начин. Те също така са забелязали дисбаланс в нивата на някои невротрансмитери като допамин и норадреналин.
Многобройни изследвания са дали солидни доказателства, които позволяват да се твърди, че причините за това нарушение са генетични. Родителите и близките на деца със СДВХ често съобщават, че самите те са имали проблеми с хиперактивност, импулсивност или дефицит на вниманието. Рискът да бъдат засегнати, нараства при деца, чиито братя или сестри са диагностицирани със СДВХ.
Въпреки че в повечето случаи СДВХ се дължи на наследствени фактори, той би могъл да възникне като последица от неврологични увреждания в ранна детска възраст (възникнали при преждевременно раждане, от проблеми в неонаталния период, от излагане на плода по време на бременността на действието на токсини като олово, алкохол, тютюнопушене и др.), или в резултат на неврологично заболяване в ранна детска възраст с инфекциозен произход като менингит, енцефалит и др., или в резултат на краниоцеребрална травма или нараняване на главата, които биха увредили префронталната мозъчна кора.
Бидейки неврологично нарушение, трябва да се знае, че СДВХ не се предизвиква от външни фактори като недостатъчна или «лоша» родителска отговорност, нито от социално-икономически фактори, нито е следствие от мързел или липса на мотивация. Не се предизвиква също така от лошо хранене, недостатъчни упражнения или прекалено много време, прекарано пред телевизора. Както всяко друго заболяване на психиката или физиката, СДВХ би могъл да бъде усложнен от някой от тези фактори, но не и причинен от него.
Някои психоафективни състояния, предизвикани от майчина депресия, малтретиране, развод на родителите, силна скръб и др., могат да предизвикат у детето поведение, сходно с поведението на деца със СДВХ. Тогава обаче говорим за «реактивна хиперактивност», а не за СДВХ.
Нарушения, често свързани със СДВХ:
- Тревожни разстройства;
- Разстройства на настроението;
- Депресивни разстройства;
- Комуникативни нарушения - трудности в овладяването на писмената реч – дислексия; езикови нарушения – дисфазия; моторни нарушения – диспраксия;
- Тикове – Синдром на Турет;
- Разстройства в поведението – агресивност, отказ от спазване на социални правила, антисоциално поведение и др.;
- Проблеми със зависимости – към цигари, алкохол, наркотици, видеоигри и др.
Силните страни на децата със СДВХ:
Детето със СДВХ, което е обгрижвано по правилен начин, успява да разкрие малко по малко своя капацитет. То има огромно въображение, то е креативно и изпълнено със забележителна енергия, спонтанност и ентусиазъм. Това дете успява да прави нещата по оригинален начин и да вижда детайли, които другите пропускат. То не търпи несправедливост и става закрилник на по-слабите. То е любящ и внимателен приятел, обича да помага на другите.
Предизвикателството за преподавателите на такова дете се състои в това да успеят да използват неговото високо ниво на активност, любознателния му дух и чувствителната му природа, за да му помогнат да се реализира като успешен и щастлив ученик.
Алберт Айнщайн – Джон Кенеди – Уолт Дисни – Жул Верн – Джон Ленън – Агата Кристи – Джим Кери – Том Круз – Карл Люис – Уил Смит – Стивън Спилбърг – Упи Голдбърг – Робин Уилямс – Силвестър Сталоун – Роберто Бенини – Шер - Стиви Уондър – Томи Хилфигер – Майкъл Фелпс (олимпийски шампион по плуване) и др.
Те са световноизвестни и са със Синдрома на дефицит на вниманието с или без хиперактивност. Знаехте ли това?
Кой поставя диагнозата Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност?
Преподавателят на детето не би могъл да постави тази диагноза, но ако забележи, че ученикът демонстрира симптоми на СДВХ, би могъл да насочи родителите към консултация със специалист. Хабилитираният специалист, който може да постави диагнозата, е с медицинско образование – педопсихиатър, невропедиатър, психиатър или невролог.
Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като подобни симптоми се демонстрират от доста лица. Не съществува билогичен тест за доказване на СДВХ. Разчита се основно на диагностика според клиничната картина. За нейното допълване се използват и данни, събрани от родителите и преподавателите на детето. За доуточняване на диагнозата биха могли да бъдат направени тестове за изследване на вниманието, психомоторни тестове, езикови тестове, тестове за изследване на интелектуалните способности.
За поставянето на диагнозата е важно да се знае, че симптомите на хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието би трябвало да са демонстрирани с постоянство, честота и интензивност. Те би трябвало да са налице най-малко от шест месеца и да се проявяват в повече от една среда – например в училище И в къщи. Освен това, симптомите трябва да са засегнали училищните умения или социалното функциониране на детето.
Наблюденията, извършени от преподавателя, както и въпросници, попълнени от родителите, биха подпомогнали специалиста за поставянето на диагнозата.
Възможни маркери, насочващи преподавателя към дете със СДВХ:
→ детето прелива от енергия, не застава спокойно, мърда прекалено;
→ говори и действа преди да помисли, липса на добър контрол над емоциите и движенията;
→ реагира по незрял начин, без да може да направи връзка между постъпките си и последствията от тях;
→ не умее да чака, няма ориентация във времето;
→ често прекъсва другите и бърза да отговори преди да е чуло до край въпроса;
→ изглежда сякаш, че не слуша, гледа през прозореца; лесно се разсейва, но се мотивира от дейности, които са му интересни и тогава може да се концентрира за дълго време;
→ среща трудности да се организира, забравя или губи често вещите си;
→ има нужда някой да се занимава непрекъснато с него;
→ домашните му са лошо написани или изобщо не са написани;
→ прави много грешки от разсеяност, когато работи, като не се учи от грешките си;
→ липсва му постоянство в усилията и рядко довършва това, което е започнало;
→ има трудности при всички дейности, свързани с учене;
→ има поведенчески проблеми, когато е в група – импулсивно е, лесно се забърква в караници, не спазва основни правила;
Сведенията, давани от родителите, също са изключително важни и помагат за поставянето на диагнозата.
От тук можете да изтеглите ”Скала за оценка на Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност – ІV: домашна версия (попълва се от родителя/настойника)”.
Превод – логопед София Вълнеева
Използвани са следните материали:
1. Plaquette: "Les enfants avec un TDAH et leur scolarité"
2. La brochure, editée par l 'ASBL TDA/H Belgique: "TDA/H et scolarité"
3. ADHD Rating Scale-IV: Checklists, Norms, and Clinical Interpretation
by George J. DuPaul, Thomas J. Power, Arthur D. Anastopoulos, and Robert Reid
RSS Feed
