Blog Archives

"Да живее дислексията!"

10/2/2012

   Според френските автори Беатрис Соважо и Жан Метелюс 12% от населението е засегнато от дислексия, 4%, от които са с тежка форма. Детето дислексик е страдащо дете, с родители, нетърпеливи да го видят в редиците на можещите да декодират азбуката и речниците. Възрастният дислексик води двойнствен живот. Налага му се да използва специални стратегии, създадени от самия него, с цел както да прикрие трудностите си с буквите и цифрите, така и за да избегне риска от професионална дискриминация и неразбиране от страна на близките си.

КАКВО Е ДИСЛЕКСИЯТА?

    Дефиницията, най-общо използвана днес, е тази, формулирана от Световната здравна организация в рубриката F81, озаглавена "Специфични нарушения на развитието на училищните умения". Самата рубрика включва три глави - специфични нарушения на четенето /F81.0/, специфични нарушения на писането /F81.1/ и специфични нарушения на математическите умения /F81.2/

    Симптомите на дислексията варират при различните хора и могат да приемат различни форми, произходът на всяка от които, се корени в трудности при:
- овладяване на азбуката
- овладяване на писането
- различаване на букви - напр. ръкописна "д" от ръкописна "в"
- четене на дума или текст
- образуване на срички
- познаване на часа
- научаване на таблицата за умножение
- следване на определен маршрут
- определяне ляво/дясно, изток/запад
- писмено изразяване
- намиране на "точната" дума

    Съвременните автори обобщават някои от грешките, допускани от дислексиците:

1. Невъзможност да се откриват разликите между звукове, букви и думи - напр. при писане с ръкописни букви В се бърка с Д, М се бърка с Л, П се бърка с Т, И се бърка с П, ЕН се чете като НЕ, ОТ се чете като ТО и т.н.
2. Трудност да се "напусне" края на реда, намиращ се в дясно и да се "открие" началото на следващия ред, намиращ се в ляво. Мос и Даниелс описват тази невъзможност и я наричат "линейна дислексия".
3. Невъзможност да се произнесе нова дума, с тенденция да се гадае фонетичната й структура - "субституция" например се превръща в "субстилуция".
4. Помръдване с устни и тихичко четене по време на упражнения за четене наум.
5. Невъзможност за пълно разбиране на прочетенето.
6. Неправилно произнасяне на гласните - напр. "флакон" се превръща във "флокон".
7. Замяна на звучни и беззвучни съгласни - напр. "кожа" се превръща в "коша".
8. Разместване на букви, което може да доведе и до инверсия на звукове - напр. "тир" се превръща в "три", или обратното "три" - "тир", "аеропорт" се превръща в "ареопорт".
9. Добавяне на неприсъщи за думата фонеми, които образуват епентези - напр. "пръстен" се превръща в "пъръстен".
10. Изпускане на срички - напр. "медикамент" се превръща в "мекамент".
11. Заместване на един звук с друг звук, на една дума с друга дума - напр. "един" се превръща в "една".
12. Слято писане на думи - напр. "майкаси".
13. Добавяне на думи - напр. прочитане на "имало едно време наистина" вместо "имало едно време".
14. Изпускане на думи, феномен, наречен "отказ" - напр., ако трябва да прочете "един от най-интересните", прочита "един от най-" и спира.
15. При четене на глас - незачитане на ритъма, на фразите, на пунктуацията.

ИЗВЕСТНИ ДИСЛЕКСИЦИ :

Ханс Кристиян Андерсен
Марлон Брандо
Агата Кристи
Уинстън Чърчил
Том Круз
Шер
Уолт Дисни
Томас Едисон
Алберт Айнщайн
Майкъл Фарадей
Огюст Роден
Наполеон
Упи Голдбърг
Леонардо Да Винчи
Джордж Вашингтон
Стивън Спилбърг
Принц Чарлз

*Картинката към публикацията е взета от книгата "Да живее дислексията!" и е рисунка на дете с дислексия. То противопоставя две свои рисунки, за да илюстрира, от една страна, живота на дете, нещастно от своята дислексия и впоследствие живота на същото това дете, преминало през терапия и изпълнено с щастие. От една страна - градът, подтискащ, сиво, заплашително небе, хаотично пространство. От друга страна - природата, мир, покой, спокоен и весел климат, в който се живее хубаво.

                          По едноименната книга на Беатрис Соважо и Жан Метелюс "Vive la dyslexie!"

                                                                             Превод : логопед София Вълнеева

Можете да ме намерите и във Фейсбук

"Подаръкът дислексия"

4/2/2012

   Непрекъснато се увеличава броят на децата, които срещат трудности при овладяване на четенето и писането, обединени с термина дислексия. Роналд Дейвис, който днес е един от най-големите американски специалисти в тази област, на осемнадесетгодишна възраст е бил все още "неспособен да чете и да пише, въпреки своя коефициент на интелигентност от 137 точки". Това момче, което тогава са определяли като "функционално неграмотен", е успяло впоследствие да стане инженер, икономист, възпитател и скулптор. През 1982 г. Роналд Дейвис създава Davis Dyslexia Center, отворен за дислексици на различна възраст и впоследствие с клонове в много страни.

    Роналд Дейвис групира основните симптоми на детето с дислексия в няколко категории, като уточнява, че тези симптоми са твърде вариабилни в различните дни, дори в различните минути:

ОБЩИ ПРИЗНАЦИ

* На пръв поглед детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната, устно се изразява по-успешно, но не се справя с четенето, писането и правописа в училище.
* Често му се слага етикет на мързеливо дете, дори глупаво, немарливо, незряло, "занемарено" или "с проблем в поведението".
* То е с висок коефицент на интелигентност, но няма добри оценки в училище. Справя се по-добре при устно изпитване, отколкото при писмено.
* Смята самото себе си за глупаво, с ниско самочуствие е. Има високо ниво на фрустрация и стрес по отношение на писмената реч. Прикрива своите слабости благодарение на изобретателни стратегии за компенсация, които изработва само.
* Надарено е в областта на изкуствата, театъра, музиката, в областта на спорта, дизайна, бизнеса, конструиране и инженерни специалности.
* Често е разсеяно и мечтае, губи се лесно и няма ориентация за времето, което е минало.
* Трудно му е да задържи дълго време вниманието си, може да изглежда хиперактивно или разсеяно.
* Учи по-лесно при възможност да извършва манипулации с предмети, опити, наблюдения.

ЗРЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПРАВОПИС

* Детето с дислексия се оплаква от световъртеж, главоболие или болки в корема, когато чете.
* Дезориентирано е по отношение на буквите, цифрите, думите.
* Когато чете или пише, такова дете, прави повторения, замени, пропуски, добавяния, разместване или инверсия на букви, цифри и/или думи.
* Оплаква се, че усеща или вижда несъществуващи движения на буквите, когато чете, пише или преписва.
* Оставя впечатление, че има проблеми със зрението, непотвърдени от очен лекар.
* Чете и препрочита, защото се затруднява да разбере прочетеното.
* Когато пише, се набюдава фонетичен и несвързан правопис.

СЛУХ И ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ

* При детето с дислексия се наблюдава слухова хиперчувствителност - чува неща, които не са казани или са останали незабелязани от другите. Лесно се разсейва от шумове.
* Затруднява се да формулира мислите си, изразява се с накъсани изречения, не ги довършва. Може да се получи ефект на заекване, когато е под напрежение. Трудно му е да произнася многосрични думи, смесва изреченията, думите и сричките, когато говори.

КРАСНОПИС И МОТОРИКА

* На детето с дислексия му е трудно да пише или да преписва. Държи химикала по необичаен начин. Почеркът му е неравен и нечетлив.
* Несръчно е, с лоша координация. Не е ловко при игри с топка и при отборни спортни игри. Има трудности при изпълнението на задачи, свързани с фината и общата моторика.
* Може да е амбидекстрик / тоест да си служи еднакво добре и с двете ръце, без изявена водеща ръка/.
* Често бърка посоките ляво/дясно и опозициите горе/долу.

МАТЕМАТИЧЕСКИ И ВРЕМЕВИ ПРЕДСТАВИ

* Детето с дислексия се затруднява да познава часа, да пристигне някъде точно навреме, да подреди задачите си във времето.
* При извършване на математически операции изпитва необходимост да си помага с броене на пръсти.
* Може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари.
* Може да решава аритметични задачи, но словесните го затрудняват.
* То демонстрира чудесна дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно - слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени.
* Мисли главно чрез образи, картини и чуства, без звукове и думи /слаб вътрешен диалог/.

ПОВЕДЕНИЕ, ЗДРАВЕ, ЛИЧНОСТОВО РАЗВИТИЕ

Личностовото развитие на децата с дислексия е на крайности :
* По отношение на реда са или изключително разпилени, или пък държат маниакално на него.
* Такова дете може да бъде "клоунът" на класа, пакостникът или пък другата крайност - прекалено тихо и кротко.
* Наблюдава се изключително засилено чуство за справедливост, емоционална чуствителност, стремеж към перфекционизъм.
* Или изключително висок, или изключително нисък праг на болката.
* При някои от тези деца може да се наблюдава изпреварващо развитие, а при други - закъснение в етапите на развитие / при пълзенето, прохождането, проговарянето.../
* Тези деца са податливи на отити и алергии.

                                                          По едноименната книга на Роналд Дейвис “The Gift of Dyslexia”

                                                                                             Превод: логопед София Вълнеева

Можете да ме намерите и във Фейсбук

Диспраксия

4/2/2012

По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим - диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.

СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно - всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус - например, затруднява се да затваря врати;

ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:

ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
- забавяне в говорното продуциране
- лошо и неясно артикулирани думи
- трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.

МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията - нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.

ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:

В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- забавяне на двигателно ниво - при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
- трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
- качване или слизане по стълби;
- трудности при самостоятелно обличане;
- често падане;
- непохватно държане на молива;
- трудности при боравене с прибори;
- трудности при игри с конструктор;
- трудности при рязане;

В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
- трудности да препише информация от дъската;
- писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
- трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
- трудности по математика и геометрия;
- трудности при спортни активности;
- трудности при артистични дейности - рисуване, танцуване; при шиене;

ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
- трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
- трудности при гладене, сгъване на дрехи;
- трудности при свирене на музикални инструменти;
- трудности при белене на плодове и зеленчуци;

ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
- работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
- детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
- семейни активности, развиващи координацията - плуване, аеробика, колоездене;
- детето да се грижи за животно - да го мие, да го храни;
- игри с конструктори;
- конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
- работа с пластелин;
- да помага в кухнята - да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
- сгъване на хартия - изкуството оригами;
- рисуване;

КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?

     Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
     "В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен."
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
     Аз също бих искала да дам простичък пример - в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план - една "рецепта" как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят "рецептите". Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
     Друг мой пациент ми каза - "Видя ли, мина много време, но станах умен!". В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.

                                                                Автор: логопед София Вълнеева

Можете да ме намерите и във Фейсбук

Маркери за проблеми в езиково-говорното развитие от 0 до 6 години

4/2/2012

   Много често родителите си задават въпроса дали детето им закъснява с проговарянето и дали това е притеснително. Предлагам на Вашето внимание списък с насочващи маркери, които биха могли да Ви помогнат за ранно откриване на нарушения в езиково-говорното развитие на Вашето дете. Разбира се, той е с осведомителна цел и по никакъв начин не би могъл да замести една консултация със специалист, така че, ако имате някакви притеснения, не се колебайте да се обърнете към личния лекар на детето или да потърсите логопед.

Този списък с маркери очевидно не е пълен, но той има за цел да Ви обърне внимание върху основни признаци на нарушенията в езиковото развитие на Вашето дете и би могъл да Ви насочи към ранното им откриване.
   Все пак, имайте предвид, че нормалната крива на езиковото развитие варира при различните деца, влияе се от техния пол и средата, в която живеят.
Някои деца, демонстрирали ранни езикови нарушения, впоследствие успяват да компенсират, но за тези, чиято диагноза ще бъде потвърдена, изброените показатели ще дадат възможност за по-ранна рехабилитация.
Ако имате притеснения относно езиково-говорното развитие на Вашето дете, не се колебайте да се консултирате с личния му лекар или потърсете логопед. Винаги ранната и навременна диагностика е от изключително важно значение за провеждане на успешна терапия.

Маркери за проблеми в езиково-говорното развитие от раждането до 12 месеца

     Противоположно на широко разпространеното мнение, е напълно възможно още в тази крехка възраст чрез наблюдение на детето и неговите реакции в обкръжаващата го среда, да бъдат открити маркери, които впоследствие ще се окажат предвестници на бъдещо езиково нарушение.

* Липса на реакция към шумове от заобикалящата го среда.
* Продуцира малко звуци – гукане, бебешко бърборене.
* Не се оглежда, не се усмихва или се усмихва много рядко.
* Не обича да бъде гушкано или галено.
* Проблем със сукането също би могъл да бъде ранен маркер.

От 12 до 24 месеца

Това е възрастта, в която детето се пробужда в езиково си развитие и обикновено научава първите си думи.

* Обсебено от звук или играчка, не обръща внимание на други стимули.
* Слабо разнообразие на продуцираните звукове.
* Не разпознава името си и не казва нито дума или почти нито дума, нито дори „мама” и „тате”.
* Разбира много малко и не се опитва да повтаря това, което чува.
* Не разбира прости словосъчетания, отнасящи се до ежедневни дейности.
* Задавя се лесно с храна.
* Слаб визуален контакт.

От 2 до 2 години и половина

На тази възраст би трябвало детето да е овладяло от 50 до 100 прости думи. Родителят би следвало да насочи цялото си внимание към желанието за комуникация, което демонстрира детето.

* Наличие на много малко разбираеми думи.
* Използва само гласни, комуникира с жестове.
* Разбира само лесни думи, които чува често: баня, сън, сок, навън и т.н.
* Не разбира въпроси от т.нар. отворен тип, даващи му право на избор. Напр.: „Искаш да отидеш в банята или навън?".
* Очарова се или се плаши от определени слухови стимули /вятър, шум от мотор/, визуални /цветове, форми/ или тактилни /консистенция на мокри, на грапави предмети/.
* Обърква сходни звуци, напр. звън от телефон и звън от входната врата.
* Трудно се адаптира към новости - физическа среда, хора, време.

От 2 години и половина до 3 години

Обикновено, когато се касае за просто езиково нарушение, това е възрастта, на която децата почват да компенсират. Също така, в този възрастов диапазон момичетата демонстрират по-ранно езиково развитие в сравнение с момчетата.

* Не се опитва да асоциира думите с картинките им или със съответстващите им предмети.
* Продължава да говори неразбираемо, изпускайки съгласни.
* Опитва се да комуникира, но невербално, чрез жестове, сякаш продуцирането на думи му коства голямо усилие.
* Ригидност на лицевите мускули, често свързана с нарушен контрол на слюноотделянето.

От 3 до 4 години

На 3 години езиковите умения на децата стават все по-солидни. Фразите, които те използват, макар и все още прости, се усъвършенстват все повече.

* Застой или сериозна регресия в езиковото развитие.
* Изразява се с телеграфни фрази.
* Постоянно търси думи, когато иска да се изкаже.
* Повтаря зададения му въпрос, вместо да отговори на него /ехолалия/.

От 4 до 5 години

* Когато говори, скача от тема на тема, не успявайки да довърши фразите си. Изразява се по неправилен начин.
* Затруднява се да направи разлика между предлози, изразяващи пространствена ориентация – върху, в, под, над и т.н., както и да разпознава и назовава цветове.
* Затруднява се да отговаря на т.нар. отворени въпроси, които не изискват отговор само с "да" или "не", а изискват изразяване на лично мнение. Напр. "Какво мислиш за ...?", "Това на какво ти прилича?", "Можеш ли да ми разкажеш как ...?" и т.н.

От 5 до 6 години

* Изпитва трудности да разбере абстрактни понятия – предлози, наречия /тук, там, вчера, днес, утре/, особено времевите, тези които се отнасят до продължителност и хронология.
* Трудности при разбиране на двуетапни инструкции. Напр.: „Свали якето си и го закачи в гардероба”.
* На пръв поглед разбира обекта на въпроса, но не отговаря по съответстващ начин. Напр.: Въпрос: „Къде е котката?”, oтговор: „Котката е черна.”
* Изглежда, че учи по-добре, наблюдавайки другите, отколкото следвайки вербални инструкции.

                                                                  Автор: логопед София Вълнеева

Афазия

4/2/2012

Все още няма достатъчно информация за това нарушение нито в медиите, нито сред широката общественост. Това се очертава като проблем, защото допускаме афазията да се превръща в социална инвалидност. А пациентите с афазия имат нужда да излязат от изолацията си и да участват в обществения живот. Често когато хората разберат какво е афазията, се сещат, че са чували за нея или че дори познават афазици. Малко известно е, че например Микеланджело Антониони и Кърк Дъглас са афазици. За съжаление всяка година се увеличава броят на засегнатите от афазия. Във Франция, например, по 15000 души на година биват засегнати в следствие на инсулт.

Какво е афазията?

На ниво говор:
Когато да си поръчаш кафе, се превръща в проблем.
По-голямата част от пациентите с афазия имат трудности при намирането на думите. Затруднява ги да намерят точното название на даден предмет, макар че в мислите си, те знаят съвсем точно какво искат да кажат. Познанията и мисълта са налице, но без адекватен израз. Също така, много от тях е възможно да имат и артикулационни затруднения /трудности при изговарянето на звуковете/.

На ниво разбиране:
Когато да разбереш това, което гледаш и чуваш по телевизията, се превръща в мъчително занимание.
Пациентите с афазия често се затрудняват да разбират думите, особено ако събеседникът им говори бързо или на непозната тема. В ежедневието, афазикът използва интонацията и жестовете на събеседника си, но по телефона, му е много трудно. Той се опитва да интерпретира, да гадае, но се получават грешки.

На ниво четене:
Когато си бил свикнал да изчиташ книгите с кориците и изведнъж си неспособен да четеш.
Възстановяването на четенето зависи от тежестта на увредата. Дори обичайни дейности като да избереш телефонен номер, да разбереш телевизионната програма или менюто, се оказват изведнъж проблемни.

На ниво писане:
Когато писането, тази дейност, позната от детството, внезапно стане невъзможна.
Да напише буква, да надпише пощенска картичка, да попълни формуляр, да комуникира с различни институции, за пациента се превръща в проблем, неразрешим без помощта на близките му.

Кой може да бъде засегнат?

Всеки от нас може да бъде засегнат, без значение от възрастта му, в резултат на церебрална лезия от различен произход:

- Цереброваскуларни болести - цереброваскуларен инцидент, церебрален инфаркт, церебрални хеморагии, исхемичен инсулт.

- Други причини - тумори, черепно-мозъчни травми, възпалителни заболявания /енцефалити, абсцеси/, деменции, например от рода на тези при болестта на Алцхаймер.

Същност на афазията:

Говорим за афазия, тогава когато пациентът е загубил напълно или частично способността си да комуникира, тоест да говори или да разбира, това което му казват.

Речевите терапевти правят разлика между език и реч:
- ако пациентът има артикулационни затруднения, говорим за речеви проблеми   - ако той изпитва трудности да подбере думите, да ги комбинира, така че да направи фраза и дори да разбира техния смисъл, тогава говорим за езикови проблеми

Афазията е преди всичко езиково нарушение, към което често се прибавя и нарушение на речта. Засегнато е както кодирането, така и декодирането на езика. Често афазикът не успява да назове предметите, имената на близките си, не успява дори да отговори достатъчно ясно с "да" или "не".
Пациентите с афазия не могат или успяват трудно да:
- говорят
- разбират
- четат
- пишат

Афазията нанася вреда на обичайния живот на хората с афазия и техните семейства по отношение на:
- разговарянето
- гледането на телевизия
- слушането на радио
- разговори по телефона
- четене на вестник/списание
- писането на букви, попълване на формуляри
- смятането
- справянето в непозната обстановка и т.н.

Много е важно да се отбележи, че афазията не е в следствие на умствено заболяване, не е в следствие на намаление на слуха или на увреда на артикулаторния апарат.

Афазикът е способен да мисли и да комуникира, ако го подпомагаме да се изразява!

Практически съвети:

Поддържайте у Вашия близък с афазия желанието му да комуникира, окуражавайки и най-малките му опити за комуникация. Ако той прави грешки, поправяйте го, но деликатно и по индиректен начин.

Избягвайте да се обръщате към него като към глух човек, например говорейки му с прекалено силен глас. Ако не Ви е разбрал първия път, формулирайте изречението си по друг начин.

Бъдете внимателни, когато обсъждате проблемите му пред него - някои афазици разбират много добре, при други разбирането е на периоди.

Ако Вашият близък с афазия Ви попита за проблема си с езика, не се колебайте да бъдете честни с него. Добре е в определени случаи да формулирате въпросите си така, че да изискват отговор с "да" или "не", особено в началото на лезията.

По време на дейности, при които го подпомагате /да се облече, да се измие, да се нахрани/ - бихте могли да вербализирате всички тези действия.

Окуражавайте човека с афазия да използва жестове като допълнение на неговите опити за езикова продукция. Все пак не трябва да се допуска жестовете да заместят речта.

Не се учудвайте, че афазиците употребяват ругатни. Подскажете му, ако е възможно, думата, която търси, която му липсва в този момент.

Дайте му необходимото му време да се изкаже, без да го прекъсвате. Ако не успява да намери думата, бихте могли да му предложите помощта си било като му кажете търсената дума, било като му подскажете бавно и отчетливо началото на думата, за да може да я довърши.

Ако пациентът с афазия настоява да Ви обяснява, а Вие не го разбирате, за предпочитане е в този момент да смените темата на разговор, като внимателно му кажете: "Нека сега спрем да обсъждаме това и да се върнем към него след малко. Със сигурност тогава ще се сетиш за думите. "


                                                           Автор: логопед София Вълнеева

Можете да ме намерите и във Фейсбук

"Да живее дислексията!"

"Подаръкът дислексия"

Диспраксия

Маркери за проблеми в езиково-говорното развитие от 0 до 6 години

Афазия

Архиви

Категории