Логопедичен кабинет - София Вълнеева
  • Начало
    • Нарушения >
      • Логопед за възрастни
  • Публикации
  • Блогът на логопеда
    • Видеологопед
    • Авторски образователни игри
  • За мен
    • Другите за мен
  • Услуги
  • Контакти
    • Галерия
  • Звукова поща

7 мита и истини за логопедичната терапия

3/6/2019

 
Picture

   Когато преди 24 години почнах да уча за логопед, тази професия беше по-скоро непопулярна в България. Налагаше се да обяснявам точно какво уча и какво ще работя някой ден. За щастие, това отдавна вече не е така и хората знаят, макар и в общ план, с какво се занимава логопедът. Въпреки това битуват някои митове, които бих искала да опитам да развенчая от позицията на моя стаж.

Мит №1 – Щом нито персоналът в яслата/детската градина, нито личният лекар на детето ми не са ми казали, че то има нужда от логопед, значи няма проблем и няма да го водя на консултация.
Истина – Не е нужно някой да Ви насочи, за да направите консултация с логопед. Ако изпитвате и най-малко притеснение за езиково-говорното развитие на детето си, потърсете логопед.

Мит № 2 – Детето ми няма навършени 5 г., малко е да ходи на логопед.
Истина – Това е много остаряло схващане, за съжаление изповядвано все още от някои педиатри. Има логопеди, специалисти по ранно детско развитие, които могат да поемат детето Ви още в първите месеци след неговото раждане. Колкото по-рано започне терапията, толкова по-голям е шансът за по-бързи резултати.

Мит № 3 – Когато заведа детето си на логопедична консултация и логопедът ме попита за бременността ми, раждането и развитието на детето ми, мога да премълча някои неща или да не му кажа цялата истината.
Истина –Логопедът не Ви разпитва от любопитство, когато задава подобни въпроси, а снема т.нар. родителска анамнеза. Ако му дадете цялата информация, която му е нужна, той ще има пълен поглед върху развитието на детето Ви и ще състави адекватен план за терапия.

Мит № 4 – Мога да заведа детето си 3-4 пъти на логопед и ако няма ефект, да се откажем.
Истина – Всеки иска бързи резултати, а логопедът най-вече. Логопедичната терапия обаче е продължителен процес, особено за някои деца. Хубавото е, че при натрупване на количество, децата правят качествен скок. Давайки нужното време на логопеда, за да натрупа количество, след това ще се радвате на видим ефект.

Мит № 5 – Няма нужда да работя с детето си вкъщи, нали затова го водя на логопед.
Истина – За съжаление логопеди с вълшебни пръчици не съществуват. В логопедичната терапия се извършва корекция, която изисква системност и методичност. Най-добрият вариант е да се създаде веригата логопед-дете-родител, в която логопедът показва на родителя какво и как точно да бъде отработено у дома и по този начин го приобщава като ко-терапевт.

Мит № 6 – Ако водя детето си на двама-трима логопеда едновременно, това ще помогне да приключим по-бързо.
Истина – Това не е нито нужно, нито е от полза за детето. Всеки логопед има свободата (в определени професионални граници) да реши как да провежда терапията на детето Ви, ето заради това може да е объркващо за детето, ако работи едновременно с няколко логопеда. Доверете се на логопеда, който сте избрали, дайте му достатъчно време и ако няма резултати, тогава потърсете още едно мнение.

Мит № 7 – Ако логопедът ми препоръча консултация с друг специалист – невролог, психолог, специалист УНГ и др., няма нужда да го послушам.
Истина – Логопедът има достатъчната квалификация да определи дали едно дете има нужда от допълнителна консултация. Той я изисква, не защото търси излишни проблеми, а защото е загрижен за детето и иска да му помогне. Освен това той гледа с очите на специалиста и вижда неща, които Вие като родители, не винаги успявате да забележите, така че – доверете му се.

   Може би има още митове, които могат да бъдат описани, но решавам да приключа с една истина – логопедът е не само специалист. Той е човек, който работейки с Вашето дете, ще се радва заедно с Вас за успехите му и ще страда, ако нещо не се получава.
   Наскоро дъщеря ми ме попита дали си мисля за децата от кабинета. Отговорих спонтанно, без да се замислям: „Всеки ден!“. Казах ѝ истината.

                                                                           Автор - логопед София Вълнеева
Picture

Защо играта е важна за децата?

12/11/2018

 
Picture
   Понякога по време на консултация се налага да обяснявам на родителите защо играта е важна за децата. Първоначално те са учудени, когато влязат в кабинета и видят толкова много играчки. След това се учудват, че терапията, особено с малките деца, протича изцяло в игрова форма. От друга страна, по време на тези консултации, на мен също ми правят впечатление няколко неща:
- някои родители смятат, че давайки на детето играчка и казвайки му: „Поиграй си!“, са свършили необходимото;
- някои родители смятат, че купуването на играчки е ненужно, защото детето има таблет или смартфон;
- някои родители не знаят какви играчки да купят на детето си.
   Истината е, че Нейно Величество Играта е нещо, което е жизнено необходимо за правилното детско развитие.  В зависимост от вида на играта децата се научават на много ценни умения – развиват мисленето си, вниманието си, паметта си, фината си моторика, креативността си, координацията око-ръка, усъвършенстват математическите си знания, развиват езиковите си умения, научават се да спазват правила, да изчакват реда си, да губят.
   Това, което съветвам родителите, дошли в моя кабинет, е следното:
√ Играйте с децата си – забавлявайте се заедно с тях. Не оставяйте детето само да разучава новата играчка. Покажете му я, обяснете му как се играе с нея, след това играйте заедно.
√ Купувайте на детето си от типа образователни играчки. Няма нужда да се прави колекция от плюшени играчки у дома, те хем трудно се поддържат от хигиенна гледна точка, хем не предлагат нужното на детето. Избирайте съответстващи за възрастта на детето – форми за вгнездяване, пъзели, конструктори, дървени играчки, настолни игри. Консултирайте се с продавачите в магазина, ако не сте сигурни какво да изберете.
√ Не купувайте наведнъж много играчки – играйте с една играчка, докато му омръзне на детето и  след това я приберете. Извадете нова и играйте с нея. После приберете и нея и извадете друга. С една играчка могат да се организират няколко на брой игри, въпрос на въображение е. Когато детето е забравило прибраната играчка, пак я извадете и я използвайте.
√ Не купувайте излишно скъпи играчки. Отново е въпрос на въображение да предложите на детето си наглед проста игра, но достатъчно забавна и образователна.
√ Не използвайте таблети, компютри и смартфони като заместители на истинските играчки, които можеш да вземеш в ръцете си и да манипулираш с тях.
√ Играйте честно с детето си, не го оставяйте винаги да побеждава. Така израства дете, което не умее да губи и се превръща във възрастен, който не умее да губи. Играта е чудесно средство да се научи човек от ранна възраст, че в живота има както победи, така и загуби.
√ Не скъпете похвалите си, докато играете: "Браво!", "Чудесно се справи!", "Продължавай така!" и др.
√ Не използвайте като извинение пред себе си думите: „По цял ден съм на работа, нямам време да играя с детето.“ Времето наистина не достига на никого от нас, но при добра организация е възможно да бъдат осигурени моменти за съвместна игра.
√ Опитайте се да осигурите игри, които могат да се играят от цялото семейство. Наистина са много забавни и сплотяващи тези игрови моменти.
   След като обобщих моите мисли, реших да попитам няколко деца от кабинета ми: "Защо играта е важна за децата?". Ето техните отговори:

Б., 7 г. - Защото се учиш.
К., 8 г. - Защото децата се уморяват в училище и защото игрите са забавни.
Б., 5 г. - Защото е весело и защото ще стана умен.
Н., 9 г. - Защото децата се забавляват и защото така научават нови неща.
А., 5 г. - Защото, ако детето си е написало домашната, ще получи "Браво!" или стикери. (така е в кабинета, да).
М., 10 г. - Защото това е ценно време и когато пораснат, няма да имат време за игра.

Толкова мъдри отговори, синтезирали цялата истина! Използвайте това ценно време и помогнете на децата си да се забавляват, да отпочиват, да учат, да стават по-умни - играйте с тях!

                                                                                      Автор - логопед София Вълнеева

Picture

Вашето дете ви моли

20/7/2018

 
Picture
Скъпи мамо и тате, аз съм вашето дете!
Искам да ви помоля за няколко важни за мен неща:

√ Още като се появя сред вас, не се стеснявайте да ми покажете, че ме обичате – прегръщайте ме, целувайте ме, говорете ми.
√ Говорете ми като на голям човек, не използвайте умалителни (носле, ръчичка, краченце) и думи като „папкай“, „нанкай“ и др., за да мога да се науча да говоря правилно.
√ Използвайте името ми, когато се обръщате към мен. Не ме наричайте „котенце“, „пиленце“, „мишленце“, „шуши“ и т.н. Аз трябва да знам истинското си име и да се обръщам всеки път, когато го чуя.
√ Научете ме, че трябва да ви гледам в очите, когато ми говорите.
√ Научете ме да използвам жестове. Покажете ми жестовете за довиждане, за целувка, жеста, когато викаш някого да дойде. Това е важно за мен, подготвя ме за предстоящото проговаряне.
√ Научете ме да посочвам с показалец, когато ме попитате: „Къде е мама?“, „Къде е лампата?“, „Къде е вратата?“. Така ще научавам значението на все повече нови думи и ще подпомогнете проговарянето ми.
√ Научете ме да дъвча твърди храни, това е много важно за моето проговаряне. Давайте ми да опитвам нови вкусове.
√ Не ме оставяйте дълго време да ползвам биберон, аз нямам нужда от него. Той може само да попречи и забави  проговарянето ми.
√ Научете ме да разбирам и изпълнявам кратки инструкции – „Дай чашата!“, „Ела при мама!“. За да ми е по-лесно, не ме питайте: „Искаш ли да дадеш чашата?“, „Искаш ли да дойдеш при мама?“, а просто ми дайте инструкция и аз ще се науча да ви разбирам.
√ Научете ме на имената на животните и какви звуци издават те. Но не се опитвайте да ме объркате, че животното се казва „бау-бау“, защото аз знам, че то се нарича „куче“. Кажете ми: „Това е куче. То прави „бау-бау“.
√ Ако отначало не искам да повтарям след вас, не настоявайте. Просто пак ми повторете думата и бъдете търпеливи.
√ Играйте с мен! Осигурете ми моменти, в които играем заедно със специалните образователни играчки, които сте ми купили.
√ Предложете ми играчки, развиващи фината ми моторика, например конструктори. Научете ме да използвам двете си ръце, докато играя с тях.
√ Ако видите, че предпочитам да ползвам лявата си ръка, не се притеснявайте и не ме карайте да прехвърлям нещата, които държа с нея в дясната.
√ Когато порасна малко повече, ме научете на цветовете, на значението на думи като „голям-малък“, „топъл-студен“, „мокър-сух“ и др.
√ Не ме оставяйте пред телевизора, таблета, телефона. Това е много вредно за мен. Не го правете, когато ме храните или когато искате да си починете. По-добре поиграйте с мен или ми почетете книга. Харесвам книгите с големи, цветни картинки.
√ Ако в даден момент нещо ви притеснява в моето развитие, поискайте съвет. Не се срамувайте и не се бавете да го направите, защото това ще е от помощ за мен.
√ И не на последно място – продължавайте да бъдете все такива любящи и грижовни родители!

С обич,
Вашето дете
 
                                                         Автор - логопед София Вълнеева

Моето дете и екраните - четири "не", за да се развива то по-добре

5/2/2017

 
Picture

Екраните са част от нашето ежедневие – на работа,  у дома, в свободното ни време. Детето се сблъсква с тях от най-ранна възраст и прекарва пред тях все повече време.  Ето няколко съвета, които ще помогнат на Вашето дете да ги използва по подходящ начин, без да се пристрастява към тях: НЕ на екраните сутрин, НЕ на екраните по време на хранене, НЕ на екраните преди сън, НЕ на екраните в детската стая.

1. НЕ на екраните  сутрин
 
Екраните (телевизия, таблет, ДВД, видео игри...)  хващат в плен вниманието, а то  е от съществено значение за училищното обучение. Екранът свръхстимулира неволевото внимание. Детето бива пленено от визуални и звукови стимули, които са много бързи и сменящи се. Този тип внимание се изчерпва за около 15 мин. Дете, което се взира в екран сутрин, изморява вниманието си преди да пристигне в училище. А дете, чието внимание е изчерпано, е дете което мърда, говори, мечтае, дете, което не успява повече да се съсредоточи. По този начин се възпрепятства развитието на волевото внимание, което е необходимо за училищните занимания и заради това резултатите в училище  могат да се понижат.
 
2. НЕ на екраните по време на хранене

Работещият екран по време на хранене възпрепятства детето да говори с Вас, а също и Вас да говорите с него. Дете, което расте с постоянно включен телевизор, ще има по-беден речник и не толкова богата езикова система. Ако детето прекарва два часа на ден пред телевизора, във възрастта между 15 месеца и 4 години, нараства три пъти вероятността да настъпи забавяне в езиково-говорното му развитие. Съдържанието на някои програми, провокиращи тревожност (например Новините), влияе върху поведението и управлението на емоциите на детето, дори ако то е твърде малко.

Спазвайте възрастовите ограничения! Децата се учат чрез имитация. Ако детето е изложено на неподходящо съдържание, например насилнически картини, тези картини ще произведат върху него травматичен и превъзбуждащ ефект. Детето свиква с тези картини и може да развие „апетит“ към тях, както и да опита да ги възпроизвежда. Насилническото изображение „манипулира“ емоционалния мозък на детето. Дискусията с родителя след това или присъствието на родителя по време на неподходящ филм не намалява  емоционалното натоварване на образа и неговата власт над детето.
 
3. НЕ на екраните преди сън

Сънят, който идва след гледане в екран, настъпва  отчасти с последните възприети картини. Той ще бъде с по-ниско качество, защото движещите се картини, дори адаптирани, не са успокояваща дейност за детския мозък. Те са твърде стимулиращи емоционално. От LED екраните се излъчва синя светлина, която подтиска хормона мелатонин, регулатор на съня, и пречи на детето да заспи по естествен начин.
 
4. НЕ на екраните в детската стая

Наличието на екран в стаята на детето намалява времето му за сън. С телевизор или компютър в детската стая родителите нямат възможност да контролират какво гледа детето. Устните забрани относно неподходящо съдържание, товарят детето с твърде голяма отговорност.
Без телевизор в стаята си детето се научава на основни дейности – сензомоторни, символни игри, игри наужким, развива графомоториката си – дейности, необходими за развитие на мисленето му, вниманието му и социализацията му.  От съществено значение е, че също така детето се научава да се чувства добре, когато е само. Това е важно за доброто му справяне в училище.
 
Спазването на тези четири правила още от днес, ще Ви позволи да се погрижите за Вашето дете така, че то да развие по-добре езиковата си система, мисленето си, въображението си, своята самостоятелност и способността си да различава реално от виртуално.
 
                                                    Автор: Сабин Дюфло, клиничен психолог, семеен терапевт
                                                                                 Превод: логопед София Вълнеева


Picture

45 развиващи игри за деца - част I

11/12/2016

 
Picture

В три части ще Ви представя 45 лесни и забавни игри за деца. Те  ще помогнат на детето Ви практически да овладее основни понятия от заобикалящия го свят, също така ще стимулират езиково-говорното му развитие и логическото му мислене.   

1. „Къде?“
Изключително проста езикова игра, подходяща за деца над 7 м.в. Родителят пита детето: „Къде е лампата (вратата, прозореца, масата)?“, а детето трябва да покаже съответния предмет.  Ако детето покаже правилно, родителят радостно го поощрява. Ако детето не знае, родителят показва предмета и казва: „Ето лампа!“. Играта е подходяща и за деца над тригодишна възраст, само че задачите трябва да са по-сложни, например вървейки по улицата, родителят пита: „Къде е аптеката?“, „Къде е автобусната спирка?“, „Къде е хранителният магазин?“ и т.н. А в домашна обстановка, въпросите могат да бъдат от типа: „Къде е жълтата лапма?“, „Къде е голямата маса?“, „Къде е дървеният стол?“ и др.

2. „Кой как прави?“
Родителят назовава някое животно, след което звукът, който то издава. Например, „Крава!  Кравата прави: „Муууу!“.“  Постепенно детето започва не само да слуша, но и да повтаря звукоподражанията. Достига се до етап, в който родителят казва: „Жаба!“ и детето отговаря: „Ква-ква!“ и т.н.

3. „Яде се, не се яде!“
Родителят назовава различни, познати на детето предмети. Когато чуе название на предмет, който може да се яде, детето казва: „Ам!“ или пляска с ръце.

4. „Части на тялото“
Родителят показва с показалеца си първоначално части на лицето и ги назовава: „Нос!“, „Око!“, „Уста!“ и т.н. Изчаква детето да посочи на собственото си лице. Ако това не се случи, възрастният докосва с показалеца си носа на детето и казва: „Нос!“. Постепенно се включват и други части на тялото – ръка, рамо, лакът, крак, коляно, корем и др.

5. „Загуби се!“
Родителят казва: „Загуби се агънцето! Как го вика майка му?“. Детето трябва да отговори: „Беее!“. Ако отговорът е правилен, възрастният казва: „Намери се агънцето! Прибра се при своята майка овцата!“. След това се „изгубва“ следващото животно.

6. „Баща, майка, дете“
Родителят казва: „Бащата е бик, майката е крава, а детето е...“. Детето отговаря. След известно време възрастният назовава само бащата, а детето - майката и детето.

7. „Чук-чук!“
Родителят казва: „Видях къщичка (гнездо, хралупа, дупка, бърлога и т.н.). Чук-чук, кой живее тук?“. Детето отговаря. Ако то не знае, отговаря родителят. Друг вариант на играта е търсене на дома на конкретно животно: „Катеричката се загуби. Къде е нейната къща? В гнездото? В дупката? В хралупата?“. Детето отговаря с „да“ или „не“, а за по-големи деца изискваме конкретен отговор – „В хралупата.“

8. „Кой къде живее?“
Тази игра има два варианта, които е добре да се редуват. При първия вариант родителят назовава определено местообитание – пустиня, океан, гора, савана, джунгла и др., а детето трябва, с помощта на родителя, да каже кои животни живеят там. Вторият вариант – животното се е загубило и моли пилота (или голяма птица) да го върне в неговия дом. Затова то трябва да каже къде живее. Ако за детето е трудно да изговори местообитанието, задавайте му въпроси, на които да отговори с „да“ или „не“.

9. „Дойде ни на гости заек!“
Родителят казва: „Дойде ни на гости заек (тигър, лъв, слон, кон, крава и т.н.)!  Какво да го почерпим?“.  Детето отговаря, а ако не знае, родителят разказва подробно за това какво яде даденото животно.

10. „Хайде да изредим!“
Детето, с помощта на родителя, изрежда всички цветове (плодове, зеленчуци, дрехи, мебели, превозни средства, играчки), които знае.  По-трудният вариант е да изреди предмети, отговарящи на два признака – всички оранжеви плодове, всички зелени зеленчуци и др. За да е по-забавно, родителят и детето могат да се редуват в изреждането.

11. „Намери всичко червено!“
Родителят предлага на детето да открие всички червени (сини, жълти, зелени) предмети около него. В началото може да се ползва парче картон със съответния цвят, за да може детето по-лесно да съотнася предметите по цвят.

12. „Кажи цвета!“
Родителят пита за цвета на даден предмет, детето отговаря. При първия етап на играта назованият предмет трябва да се вижда добре от детето. На по-късен етап може да питате за цвета на познати предмети, които в момента не са пред погледа на детето: „Какъв цвят е жабата?“, „Какъв цвят е снегът?“, „Какъв цвят е слънцето?“. Пробвайте и друг вариант – „Вярно – грешно!“. Родителят казва: „Снегът е червен. “. Детето отговаря вярно или грешно е това, а при по-малки деца може да се изисква само отговор с „да“ или „не“.

13. „Професии“
Тази игра също има два варианта. Можете да попитате: „Какво работи учителят (лекарят, пилотът, шофьорът)?“. А можете да попитате и така: „Този, който учи децата, е...?“.

14. „От какво е направено?“
За да може да играе на тази игра, детето трябва да познава различни видове материали – дърво, стъкло, желязо, пластмаса, камък, плат. Родителят пита от какво е направен предметът, детето отговаря. Най-добре е в началото предметите да бъдат близо до детето, така че да може да ги види и пипне.

15. „Да си спомним за книжките!“
Родителят изрежда имена на литературни герои от приказки, които вече са четени на детето, например: „Червената шапчица, Кумчо Вълчо, Ежко Бежко, Кума Лиса“. Детето трябва да си спомни кои са тези герои – момиченце, вълк, таралеж, лисица.

                                                  Очаквайте следващите 15 развиващи игри за деца.
 
                                                                        Автор: логопед София Вълнеева
Picture

45 развиващи игри за деца – част II

10/12/2016

 
Picture
Ето ги следващите  15 развиващи игри:

1. „Много-много“
Родителят пита как се наричат „много-много крави“, детето отговаря. Ако то не знае, родителят дава отговора. Например: много крави – стадо, много птици – ято, много цветя – букет, много капки вода – река (море) и т.н.

2. „Един от семейството“
Родителят назовава дадена категория, например „зеленчуци“. Детето трябва да си спомни и изговори названието на който и да е зеленчук. Други категории, които могат да се ползват, са плодове, мебели, дрехи, превозни средства, играчки, цветове и др.

3. „Пляс!“
Родителят изрежда названията на различни предмети, а детето трябва да плесне с ръце, когато чуе предмет, отговарящ на предварително уговорено условие – нещо червено, нещо, което се яде, нещо, което лети, нещо, което пълзи и т.н.

4. „Лети – не лети!“
Родителят изрежда: „Лястовицата полетя, врабчето полетя, катерицата...“. Ако чуе название на летящ предмет, детето трябва да вдигне встрани ръцете си, имитирайки криле. Ако детето се обърка и вдигне ръце за нещо, което не лети, родителят може да му подскаже по забавен начин, изговаряйки: „Катерицата полетя и падна“.

5. „Нова дума“
Родителят предлага на детето да измисли нова дума и да обясни какво означава. Ако детето се затруднява, му предложете да измисли название на ново животно, нов вид храна и др.

6. „Отново грешка!“
Тази игра изисква  бързи реакции и добро въображение.  Родителят разказва на детето история, съзнателно допускайки грешка: „През лятото отидох да се разходя в гората. Беше много топло, грееше силно слънце. Вървях, събирах гъби и изведнъж заваля сняг.“ Детето трябва да прекъсне възрастния и да поправи грешката, която е допуснал.

7. „Как се почувства мечето?“
Родителят описва различни ситуации, които са се случили с мечето. Детето трябва да предположи как се е почувствало мечето, когато са му взели всичките бонбони, когато са го похвалили, че е подредило стаята си, когато са му прочели смешна история, когато е паднало и се е ударило, когато се е скарало с приятеля си и т.н. Използвайте близки до детето сюжети, а още по-добре, ако са се случили с него самото. Когато детето усвои играта, можете да обсъдите чувствата  и на другите участници в тези истории.

8. „Учим се да различаваме формите“
Разходете се из дома си и търсете предмети с определена форма – кръгла, овална, квадратна, правоъгълна и др. Назовайте това, което откривате – кръгъл часовник, квадратен капак, овален хляб, правоъгълен прозорец и др.

9. „А ти?“
Родителят казва: „Аз обичам шоколад, а ти?“, детето отговаря.  Родителят продължава да задава въпроси. Ако детето говори достатъчно добре, можете да му предложите то да задава въпроса, а родителят да отговаря.

10. „Непослушните зайци“
Родителят разказва за зайци, които са непослушни и са решили да рисуват по стените, да нарежат страниците на книгите, да хвърлят боклука си на земята и др. Детето трябва да обясни защо не е добре така да се постъпва. Ако му е трудно, родителят може да му задава уточняващи въпроси.

11. „Кой обича?“
Родителят казва: „Котката не обича дъжд, тя мръзне и мяука. А кой обича дъжда?“ (предполагаемите отговори са дърветата, цветята). Детето отговаря и ако се затрудни, му помогнете чрез  задаване на допълнителни въпроси. Родителят задава още подобни въпроси: „Кой обича нощта?“, „Кой обича студа?“ и др.

12. „Моля!“
Родителят се обръща с различни молби към детето – „Донеси ми вода, моля!“, „Затвори вратата, моля!“, а то трябва да ги изпълни само, ако възрастният не е забравил да каже вълшебната думичка „Моля!“. След това ролите могат да се разменят, детето да употребява вълшебната дума и да отправя молби към родителя.

13. „Кое след кое следва?“
Родителят предлага на детето да си спомни поредността на действията в ситуация, в която то е участвало или е наблюдавало. Примерни задачи: „Как се готвим за сън?“, „Как се прави торта?“, „Как перем мръсните дрехи?“ и др. Родителят следи да не се нарушава хронологията на събитията и да не се пропускат основни етапи.

14. „Да си спомним кое след кое е в приказката“
Аналогично на предишната игра, детето с помощта на възрастния възстановява последователността на събитията в добре позната за него приказка.

15. „Да сложим етикети“
Родителят изрежда; „В тази щайга има ябълка, круша, праскова, кайсия. Какъв етикет да й сложим?“.  Детето трябва да каже названието на категорията – плодове.
                            
                                                  Очаквайте следващите 15 развиващи игри за деца.

                                                                       Автор: логопед София Вълнеева

Picture

45 развиващи игри за деца - част III

9/12/2016

 
Picture
Ето последните 15 развиващи игри, с които можете, Вие и Вашето дете, да се забавлявате.

1. „Да натоварим влака!“
Родителят казва на детето: „Хайде да натоварим влака! В първия вагон ще сложим само дървени неща.“ Детето и родителят започват да изреждат названия на предмети, изработени от дърво. След това се товарят втория, третия и т.н. вагон, като се уточнява с какви предмети ще бъдат пълни – стъклени, с определен цвят, започващи с определена буква и др.

2. „Аз виждам“
Родителят започва да описва предмет, намиращ се в полезрението на детето. Детето трябва да отгатне за кой предмет става въпрос.

3. „Познай загадката!“
Това е по-сложен вариант на предходната игра. Родителят измисля добре познат на детето предмет  и казва няколко факта за него. Например е измислена думата „морков“. Родителят може да каже: „Това е зеленчук. Той расте под земята, ядат го и хората, и зайците.“ Ако детето не успее да се досети, възрастният продължава с описанието.

4. „Свържи по смисъл“
Родителят предлага на детето да измисли дума по аналогия с предложения му пример  – „Корабът плува, а самолетът...“, „летец – самолет, капитан - ...“, „кон - копито, мечка - ...“ За да е разнообразна играта, е необходимо да се измислят непрекъсното нови аналогии.

5. „Как се получи?“
Родителят пита детето как се е получила къщата (построили са я), как се е получила супата (сварили са я), как се е получила роклята (ушили са я) и т.н.

6. „Кажи обратната дума“
Родителят казва: „Голям, а обратната дума е...“ Детето отговаря: „малък“. С тази игра можете да помогнете  на детето да овладее основни двойки антоними – висок-нисък, дълъг-къс, широк-тесен, добър-лош, лек-тежък, мек-твърд, мокър-сух и др.

7. „Какво ще стане, ако...?“
Родителят задава на детето въпрос от типа: „Какви ще станат обувките ти, ако стъпиш в калта?“ (мръсни, кални), „Каква ще стане супата, ако й сложиш захар?“ (сладка), „Какви ще станат дрехите, ако ги изпереш?“ (чисти) и др.

8. „Кажи частите, кажи цялото“
Първият, по-лесен вариант на играта е родителят да назове определен предмет, а детето да изрежда частите му. Когато детето запомни частите на няколко предмета, може да се играе обратно – родителят изрежда различни части (ствол, клони, листа, корени, корона), а детето да назове предмета (дърво).

9. „Четвъртият излишен“
Това е една от най-популярните игри за развитие на мисленето. Родителят изрежда четири думи, една от които се различава от останалите по определен признак (домат, краставица, диня, чушка). Детето трябва да каже коя е излишната дума и да обясни защо е излишна.

10. „По какво си приличат?“
В тази игра родителят изрежда 3-4 предмета, а детето трябва да намери какво е общото между тях. Например, хеликоптер, пеперуда, гълъб (всички летят), салам, торта, ябълка (всички се ядат), делфин, кораб, риба (всички плуват) и др.

11. „Кой прави така?“
Играта  по своя замисъл е противоположна на предходната. Родителят пита: „Кой умее да скача? (да лети, да плува, да пълзи)“ Детето, с помощта на възрастния, изрежда: „Жабата, топката, кенгуруто.“ Други възможни въпроси са: „Кой свети? Кой расте? Кой бръмчи?“

12. „Измисли следващата дума“
Родителят казва дума, детето определя кой е последният й звук и трябва да измисли дума, която да започва с него.

13. „Хранителни вериги“
Родителят, заедно с детето, се опитват да построят колкото се може по-дълга хранителна верига. Напримера, ако първият елемент  е „жито“, родителят пита: „Кой яде жито?“ Детето отговаря: „Мишката.“ Родителят продължава: „А кой яде мишката?“ и т.н.

14. „Кое ще се събере?“
Родителят предлага на детето да измисли предмети, които могат да се съберат в кибритена кутия (в буркан, в купа и др.).

15. „Познай какво е това?“

Родителят слага няколко познати на детето предмета в платнена торбичка. Детето трябва да бръкне с ръка в нея, но няма право да гледа. То трябва чрез опипване да познае кой предмет държи, да го назове и чак след това да го извади.

Приятни забавления! :)

                                                                              Автор - логопед София Вълнеева
Picture

 [Да разберем аутизма] За хората в супермаркета

6/12/2016

 
Picture
 Скъпи невротипични, които пазарувате едновременно с нас в супермаркета...

Когато видите нашето дете да се търкаля по земята, плачейки, не  бързайте да мислите, че това е разглезено дете, което прави криза, защото е зле възпитано. Аутистичните деца понасят тежко определени ситуации – дадена миризма може да ги дестабилизира, проява на неразбиране може да ги разтревожи, прекалено дългото чакане може да е непоносимо за тях. В този случай Вие виждате аутизма в неговата най-тежка и разбира се – най-дразнеща форма.

Ще Ви кажа една тайна. Когато видите това да се случва, много по-често това е дете, което има проблеми в развитието си, отколкото  дете с лошо възпитание. И това не забавлява никого – нито Вас, нито родителите на детето (които са изтощени), нито самото дете, което реагира по начин, продиктуван от неговото състояние. Понякога са нужни години на аутистичната личност да се научи да се контролира на обществени места.
 
Когато си кажете, че не е нормално родителите на такива деца да ги водят на обществени места, се поставете на тяхно място и на мястото на детето им. Без да броим това, че е абсолютно задължително за детето с аутизъм да се развива в тези среди, за да се надяваме, че един ден ще ги разбира по-добре и ще успее да развиe способността си за  по-високо ниво на функциониране в обществото, поставете се на мястото на родителите му. Представете си колко им струва ежедневно възпитанието на детето им. Като време, като умора, като мъка, като пари. Това не е като разходка в парка – нито за Вас, нито за тях, нито за детето им.

Вие ще се приберете у дома, ще възвърнете комфорта на живота си далеч от тях, в рамките на няколко минути. Моля, бъдете търпеливи. Бъдете толерантни. Бъдете хора. Бих казала дори и повече: бъдете благосклонни. Не можете да си представите колко може да се разчита на едно състрадателно лице в морето от намръщени хора.

Когато имате желание да се разбунтувате, че родителите искат да минат преди Вас на касата, спомнете си, че картите за инвалидност, които ни дават предимство, не се получават лесно. Трябва да се подготвят огромно количество документи, за да докажеш, че детето ти има увреждане, което заслужава тази карта и понякога да минеш пред многобройни комисии, за да я получиш. Освен това, много деца, които имат нужда от такава карта, не я получават, заради некомпетентността на хора, които би трябвало да знаят, че едно дете с аутизъм е с увреждане, което не му позволява лесно да чака половин час на опашка.

         Спрете да съдите, спрете да обвинявате. Опитайте да разберете. Имаме нужда от Вас.
                                                           
                       Автор: Nathalie Aynié - майка на две момчета, родени през 2005 г. и 2007 г., 
                                                                             диагностицирани с аутизъм                                   
                                               Снимка: Violet in the Supermarket I - Diego Sevilla Ruiz
                                                                        Превод: логопед София Вълнеева

Picture

Как да осигурите правилен говорен образец на детето?

23/11/2016

 
Picture
Ето няколко лесни за изпълнение техники, чрез които да дадете правилен говорен образец на детето си:
 
● Внимателно слушане  – Вслушвайте се добре в звуковете и думите, произнасяни от Вашето дете.
● Визуален контакт – Привлечете погледа на детето и застанете на неговото равнище, когато му говорите. Бъдете сигурни, че вижда устата Ви, докато произнасяте звукове или думи.
● Бавен темп на говорене с паузи – Говорете бавно, но изговаряйте думите по естествен начин, като правите паузи, за да има време детето да повтори след Вас, ако пожелае.
● Различна интонация и сила на гласа – Говорете на детето, като сменяте интонацията и силата на гласа си.
● Подходяща и разнообразна лексика – Използвайте адекватни за възрастта на детето думи. Съставяйте изречения малко по-дълги от тези, които използва самото дете (до 1-2 думи по-дълги).
● Окуражаване – Подкрепяйте детето и окуражавайте всяко негово усилие да комуникира.
● Положителна нагласа – Бъдете с позитивна нагласа, за да съхраните у детето удоволствието от общуването.
 
                       Как да стимулирате желанието за общуване  у детето?
 
● Открийте какви са интересите на детето и ги следвайте.
● Преди да започнете да говорите на детето, застанете на неговото равнище – седнете, клекнете или го вдигнете.
● Преди да започнете да му говорите, бъдете сигурни, че то Ви гледа.
● Винаги се опитвайте да разберете какво Ви казва, дори когато казаното е неправилно изговорено.
●  Повторете правилно това, което детето е произнесло неправилно, без да го карате да повтаря.
● Имитирайте действията му по време на игра.
● Играйте игри с различни категории думи:
 
    * Назовавайте предмети, хора;
    *  Назовавайте действия;
    *  Описвайте предметите;
    *  Назовавайте различни видове емоции.
 
● Избягвайте прекалено често да задавате въпроси от типа:  “Какво е това?“,  „Кой е това?“, „Какъв цвят е?“. По-скоро дайте възможност на детето да направи избор между две думи, като ги поставите в едно и също изречение – „Какво искаш – мляко или сок?“
● Играйте игри, в които се редувате Вие и детето, като го окуражавате  да спазва реда си.
● Златното правило за петте секунди – изчакайте пет секунди, след като сте попитали нещо детето, за да му дадете възможност да отговори.
 
                           И най-важното, не забравяйте да се забавлявате, докато общувате с детето си!
                        
                                                                               Автор:  логопед София Вълнеева
                                        

Употреба на социален сценарий при деца с аутизъм

15/6/2016

 
Picture
Здравейте,

Днес Ви предлагам за изтегляне таблото "На зъболекар", изготвено с помощта на пиктограми и демонстриращо социален сценарий. Социалният сценарий (социална история) е концепция, развита от Carol Gray през 1991 г. Идеята му е да опише дадена социална ситуация, като подпомогне децата с аутизъм да разбират социалните сигнали, както и да представи възможни реакции спрямо ситуацията.

Всеки родител на дете с аутизъм би могъл да прави свои социални сценарии. За да са ефективни, те трябва да отговарят на няколко условия:

1. Те трябва да описват ситуация (място, участници, поведение) от гледна точка на детето с аутизъм.
2. Те трябва да дават директни инструкции за правилно поведение.
3. Те трябва да бъдат написани в първо лице единствено число ("аз").

Езикът, който се използва при писането на сценария, както и дължината му, трябва да бъдат съобразени с нивото на детето.

Възможни са 4 вида фрази:


1. Описателни - описание на социалната ситуация и действията на тези, които участват.
2. Перспективни - описание на възможните реакции на другите.
3. Насочващи - описание на възможните адаптивни реакции в дадена ситуация.
4. Утвърждаващи - описание на важните точки от ситуацията.

Пример за употреба на видовете фрази в социален сценарий "На площадката":

1.Децата играят с топка на площадката. (описателна)
2. Когато аз взема топката им без да попитам, те са ядосани. (перспективна)
3. Ако искам да играя с топката, аз първо трябва да попитам децата. (насочваща)
4. Аз ги питам: "Мога ли да играя с топката заедно с вас?". (насочваща)
5. Когато искам да играя с другите, аз първо питам дали мога да играя с тях. (утвърждаваща)

Как да използвате социалния сценарий?

Има няколко варианта:

● Напишете фразите на отделни карти.
● Прочетете историята на тихо и спокойно място.
● Прочетете я няколко пъти в няколко последователни дни.
● Ако детето е ограмотено, нека то Ви прочете историята.
● Прочетете историята точно преди момента, в който може да настъпи описаното поведение. Например вземането на чужда топка без да иска, може да случи, ако отивате на детската площадка - тогава прочетете историята точно преди да тръгнете към площадката.
● Използването на пиктограми, снимки, рисунки при оформлението на социалния сценарий, може да увеличи интереса на детето. Въпреки това, трябва добре да се прецени тяхната употреба. Например снимките не трябва да са претоварени с ненужни детайли.

Таблото "На зъболекар" можете да изтеглите от тук.

                                                                             Автор: логопед София Вълнеева



Picture

Езиково-говорно развитие при деца от 1 до 2 години

4/9/2015

 
Picture
Какво изразява детето на възраст между 1 и 2 години?

● То започва да използва думи.
● Първите му думи се появявят около 12 месец.
● На 18 м.в. детето знае между 20 – 40 думи.
● На 24 месеца детето може да има в речника си около 100 думи.
● Може да покаже няколко части от тялото си.
● Използва названия на предмети, действия и имена на хора.

Как се изразява детето на възраст между 1 и 2 години?

● Между  12 и 14 месец  то използва гримаси и сочи.
● Между 12 и 18 месец комуникира с изолирани думи.
● Изразява се с прости изречения от две думи между 18 и 24 месеца.
● Продуцира звуковете – "п, б, м, т, д"  в съчетание с гласни.
 ● Казва ясно „не“.
● Назовава нарисуваното на предметна картинка.
● Използва негативни фрази от две думи, например: „Не иска.“   
● Задава въпрос  „Къде?“.
●  Говори за себе си, назовавайки се с името си.

Защо комуникира детето на възраст между 1 и 2 години?

● За да изрази своите нужди, за да за поиска нещо.
● За да назове нещо.
● За да имитира звука или думата, изговорени от възрастния.
● За да простестира.  

Какво разбира детето на възраст между 1 и 2 години?

● То разбира прости инструкции и прости въпроси.
● На 2 г.в. разбира между 200 и 500 думи.
● Към 18 месечна възраст разбира  въпросите „Къде?“, „Кой?“ или „Какво?“ в даден контекст.
● Обръща внимание на смисъла на думите, не само на звуковете.
● Разбира кратки фрази.
● Разбира, когато му се каже „не“.
● Слуша, когато родителят му показва и чете книжки с картинки.
● Може да остане внимателно около 6 -7 мин., когато се занимава с дадена дейност.

Как да стимулираме езиково-говорното развитие при децата от 1 до 2 години?

● Четете на детето книжки с простички истории, онагледени с цветни картинки.
● Подавайте му добър речеви модел, като изговаряте думите правилно. Избягвайте бебешкото говорене.  
● Често му повтаряйте думите, които са нови за него, без да настоявате да ги повтаря.
● Давайте му прости инструкции от типа: „Дай ръка!“, „Хвърли топката!“ и т.н. Помогнете му с жестове,
ако изпитва трудности да Ви разбере.

● Описвайте на глас това, което правите.
● Поощрявайте го, когато прави опити да комуникира.
● Питайте го какво прави, какво вижда.
● Играйте с детето на игри от типа лото, мемори, откриване на еднакви и различни картинки. 
● Всички игри, свързани с животни, са интересни за децата на тази възраст. Назовавайте животните и имитирайте звуците, които те издават – „Това е крава. Кравата прави мууу.“, „Това е куче. Кучето прави бау-бау.“ и т.н.

Кога да се притеснявате за езиково-говорното развитие на детето между  1 и 2 години?

● Ако детето се изразява предимно с жестове.
● Ако не използва кратки изречения към 2 г.в.
● Ако изговаря не повече от 5 думи.
● Ако не разбира прости инструкции.
● Ако не използва играчките си по предназначение и не измисля с тях игри.
● Ако не реагира на ежедневни инструкции от типа: „Ела да ти измия ръцете.“, „Ела да ядеш.“ и т.н.
● Ако не имитира, ако продуцира малко звукове, ако няма нито едно звукоподражание от типа: "мууу", "мяу", "бау-бау" и т.н.
● Ако не отправя молби, насочени към конкретен човек – „Мамо, дай!“.

                                                               Автор - логопед София Вълнеева

Picture
Посетете страницата ми във Фейсбук

15 принципа на Мария Монтесори за възпитаване на щастливи деца

30/8/2015

 
Picture
• Никога не забравяйте едно нещо – децата се учат от това, което ги заобикаля.  Бъдете техния най-добър модел.

• Ако критикувате детето си, първото нещо, което то ще научи е да съди.

• И обратното - ако го хвалите редовно, то ще се научи да оценява.

• Ако демонстрирате враждебност към детето си, то ще се научи да се бие и да се кара.

• Ако обичайно осмивате детето си, то ще стане срамежлива личност.

• Позволете на детето си да порасне, чувствайки се сигурно в себе си във всеки един момент, така то ще се научи да се доверява на другите.

• Ако често се отнасяте с презрение към детето си, то ще развие чувство за вина.

• Трябва да покажете на детето си, че мнението му и идеите му се приемат винаги, така то ще се чувства добре.

• Ако детето расте в атмосфера, в която се чувства защитено, приобщено, обичано и нужно, то ще се научи да намира любовта в света.

• Не говорете лошо за детето си - нито в негово присъствие, нито в негово отсъствие.

• Трябва да направите всичко необходимо, за да може Вашето дете да расте и да се развива по най-добрия начин. Оценявайте неговите добри страни по такъв начин, че никога повече да няма място за лошите.

 • Винаги слушайте детето си и му отговаряйте всеки път, когато Ви зададе въпрос или когато коментира нещо.

• Винаги уважавайте детето си, дори когато допуска грешки. Рано или късно то ще поправи грешките си.

• Ако детето Ви търси нещо, бъдете готови да му помогнете. Бъдете също така готови да му позволите да намери само̀ това, което търси.

• Когато говорите с детето си, правете го винаги така, както трябва. Дайте му най-доброто от себе си.

                                                                                 Превод: логопед София Вълнеева

Picture
Посетете страницата ми във Фейсбук

Езиково-говорно развитие при деца от 0 до 1 година

17/7/2015

 
Picture
  
   Все по-често логопедичните кабинети биват посещавани от родители на деца под 3 г.в., притеснени че тяхното дете закъснява с проговарянето. По време на консултацията те искат да се информират какво трябва да може да прави детето им на възрастта, на която е и как точно могат да подпомогнат неговото езиково-говорно развитие. Затова реших да опиша някои основни характеристики на езиково-говорното развитие по периоди, като ще започна от най-ранна детска възраст. Колкото по-рано се установи проблемът, толкова по-голям е шансът за успешна терапия.

   Още от раждането си бебето започва изучаването на езика. То непрекъснато обогатява езиковите си умения, дори и все още да не изговаря думи. Звуците, които бебето произнася в първите месеци, ще му помогнат да развие уменията, необходими за да  каже един ден първите си думи и  изречения. Затова е важно да се стимулират отрано всички сфери на развитие, сред които и езиково-говорните.

Какво изразява детето на възраст от 0 до 1 година?


● Своите състояния
● Своите чувства
● Своите желания
● Своите нужди

Как се изразява детето на възраст от 0 до 1 година?

● Чрез плач, чрез викове.
● Чрез усмивки.
● Първоначално чрез гукане, което постепенно преминава  в т.нар. лепетна реч – сричкови вериги
от типа ма-ма-ма, та-та-та, ба-ба-ба.

● Чрез визуалния контакт.
● Детето продуцира срички и гледа възрастния, то самото се слуша и ги повтаря отново.
● То сочи това, което иска.
● Доставя му удоволствие да гледа хора от близкото си обкръжение и да им се усмихва. 
● Може да използва няколко прости думи като „мама“ и „тате“.
● Обича да имитира звуци и шумове.   
● Маха за довиждане с ръка и може да пляска с ръце.

Защо комуникира детето на възраст между 0 и 1 година?

● За да влезе във взаимодействие с друг човек.
● За да се забавлява, слушайки гласа си.
● За да поиска това, което желае.
● За да протестира.

Какво разбира детето на възраст между 0 и 1 година?

● Реагира на името си.
● Обръща се към източника на непознат шум.
● Разбира смисъла на думата „не“.
● Разбира кратки фрази, свързани с рутинни действия, например: „Сега ще ядеш.“, „Сега ще те къпя“ и т.н.
● Може да подаде играчка при поискване.   

Как да стимулираме езиково-говорното развитие при децата от 0 до 1 година?


● Четете на детето книжки, изпълнени с много илюстрации.
● Посочвайте картинките, назовавайте думата, повторете я няколко пъти.
● Рецитирайте на детето детски залъгалки, като ги придружавате с жестове.
● Окуражавайте го да имитира чрез различни игри, например се редувайте, удряйки по барабан.   
● Играйте игри от типа „Дзак!“.
● Когато му говорите, използвайте кратки и прости изречения.
● Имитирайте движенията му и вокализациите му.
● Окуражавайте го, когато се опитва да изговаря нови думи.  
● Говорете му какво правите в момента.
● Не го притискайте да говори на всяка цена, това трябва да бъде забавление за детето.
● Разглеждайте карти с предметни картинки.   
● Разглеждайте снимки на хора, които детето познава, кажете имената им и ги повторете.
● Правете пред  детето шум с уста – брррр, гррррр, бум, пуф...

Кога да се притеснявате за езиково-говорното развитие на детето между 0 и 1 година?

Ако забележите някои от следващите симптоми, бихте могли да направите консултация с логопед, специализиран в ранното детско развитие:

● Ако детето не реагира на звуци.
● Ако детето е безразлично към другите хора.
● Ако не реагира на името си към 1 г.в.
● Ако не сочи с пръст.
● Ако не може да издържи погледа на близък човек.
● Ако не реагира, когато му говорите.
● Ако не се усмихва.
● Ако не издава звуци, когато е будно.
● Ако няма лепетна реч.

                                                                                        Автор: логопед София Вълнеева

Picture
Посетете страницата ми във Фейсбук

Табло за диференциация на звучни и беззвучни съгласни

11/4/2015

 
    Някои деца изпитват затруднения да установят разликата между двойки звукове, които си приличат по начин на артикулация, но се различават по това че при единия от звуковете няма вибрация на гласните струни /беззвучни съгласни/, а при другия има вибрация /звучни съгласни/. В нашия език това са двойките П-Б, Ф-В, Т-Д, С-З, Ш-Ж, Ч-ДЖ, Ц-ДЗ.

   Трудностите са както на ниво устна реч, така и по-късно на ниво писмена реч. Тенденцията е към обеззвучаване на звучните съгласни и при това положение думите почват да звучат по следния начин: „бонбон“ като „понпон“, „гъба“ като „къба“, „коза“ като „коса“ и т.н. Същите замени се получават и при изписване на тези думи.

    Използвайте таблото, което изготвих, за да покажете нагледно на децата разликата между звучните и беззвучните съгласни звукове/букви. Разликата всъщност е в използването или неизползването на глас при артикулацията. Сложете пръстите на детето върху гърлото, за да усети то вибрациите на гласните връзки или под брадичката, в частта й откъм врата, там също се усещат вибрациите. Произнасяйте съгласните изолирано, без да са придружени от гласен звук: „З-З-З“, а не „ЗЪ“. Обяснете на детето, че трябва да накара гласа си да работи, „да запали моторчето“. По този начин то ще се приготви сякаш да произнесе звук "С", ще запали обаче моторчето и ще се получи звук "З". По същия начин покажете и обяснете за всяка от двойките звучни-беззвучни съгласни. :)

Picture
Таблото за диференциация на звучни и беззвучни съгласни можете да изтеглите от тук.
Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

Защо да четем на децата?

12/12/2014

 
Picture
1. За да стимулираме сетивата им – детето гледа, докосва и слуша едновременно. Четенето стимулира неговия слух и зрение чрез връзката картинка/дума.

2. За да развиваме фината моторика на детето – малкото дете първоначално започва с дъвкане и мачкане на книгите, след  това се научава да разгръща страниците им, постепенно координира движенията на окото и ръката си.

3. За да развием капацитета на детето да слуша – способността да се задържа вниманието  е добра предпоставка за всяко бъдещо обучение.

4. За да развием  любопитството у детето – четенето е благоприятно за развиване на уменията за търсене  и откривателство още от най-ранна възраст (разглеждайки книжки с картинки), както и за научаване на нови неща.

5. За да осигурим на детето взаимодействие с възрастния – четенето  е ситуация, осигуряваща спокойствие, ситуация, в която възрастният (родителят) посвещава време на детето и засилва усещането му за значимост.

6. За развитие на езиковите способности на детето и за обогатяване на речника  му – богатството на речника на едно дете е една от предпоставките за училищния му успех.

7. За овладяване на умението за разбиране на слухово възприети текстове - запознаването на децата възможно най-рано със структурата на една история (начало, приключения, край, наличие на логически и времеви връзки, съгласуне на времена) ще  им даде възможност да разкажат за своите собствени преживявания по логичен и хронологичен начин.

8. За подпомагане на тяхното ограмотяване  – запознаването от ранна възраст на децата с книгите, ще им помогне в овладяването на четенето и писането, тъй като те разбират, че напечатаните в книгите думи, са същите онези, които изричаме говорейки.

9. За развитие на тяхното въображение и креативност
– креативното дете се справя по-лесно  с непредвидените ситуации, в които го поставя животът.

10. За да развием себепознанието у децата – приказките позволяват на децата да се срещнат със своите емоции, да ги разбират, да ги назовават. Детето се идентифицира с героите и осъзнава, че те изпитват същите емоции като него (радост, гняв, ревност, страх...). По този начин  детето се чувства нормално, то преработва факта, че емоциите му, фантазиите му не са чудовищни. Когато накрая героят победи, това е също победа за детето, което се е идентифицирало. Приказките помагат за намаляване на детските страхове.

                                                                          Превод: логопед София Вълнеева
                                                 Автор: Франсин Ферлан, ерготерапевт и почетен професор
                                                     в Медицинския факултет  на Монреалския университет

Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

Детето със Синдром на дефицит на вниманието с или без хиперактивност и неговата училищна успеваемост 

30/6/2013

 
Picture
    Синдромът на дефицит на вниманието с или без хиперактивност (СДВХ) е бил описан за първи път през 1845г. от немския лекар д-р.Хайнрих Хофман (Heinrich Hoffman).
   Това нарушение, познато още като Хиперкинетичен синдром, е комплексно нарушение, дължащо се на невробиологични причини, чиято диагноза се поставя от екип от специалисти. 
        СДВХ е синдром, който засяга около 5% от децата. За съжаление едва около 1/3 от тях биват диагностицирани. По-голямата част от тези деца продължават да демонстрират симптоми на СДВХ и като възрастни. Децата с това нарушение са наричани обобщаващо «хиперактивни», което не е много точно, тъй като този термин набляга само на една част от синдрома – «възбудата», възникваща при този синдром, която от своя страна не винаги е налице. За съжаление това води до многобройни грешки при диагностицирането.

Какво е СДВХ?

СДВХ е свързан със съвкупност от трудности, засягащи четири аспекта:

* Когнитивен аспект – дефицит във вниманието, дезорганизираност, импулсивност, лошо «управляване» на времето;
* Емоционален аспект - нетърпение, нисък праг на поносимост към фрустрация, емоционална нестабилност;
* Социален аспект – социална изолация, лоша социална преценка;
* Двигателен аспект – хиперактивност, прекомерна възбуда, трудности с моторната координация;

Трите основни симптома на СДВХ са:

- Дефицит във вниманието – трудности да задържи и превключва вниманието си, трудности в отсяването на нужната информация, липса на организация. Но, ако е налице мотивация за дейност, достатъчно стимулираща за детето (например при спортните дейности), тогава се демонстрират добри възможности за концентрация.
- Хиперактивност – да мърда непрекъснато с ръце и крака без причина, да му бъде трудно да остане спокойно, да говори много, да тича и да се катери прекомерно в ситуации, в които е неподходящо.
- Вербална/двигателна/социална импулсивност – говори и действа преди да е помислило, често прекъсва, когато някой говори, убягва му връзката между постъпките му и последствията от тях, зарязва започната дейност заради друга, понякога се държи грубо и непочтително с другите.

Известни са три клинични форми на СДВХ:

* Смесена форма -  комбинирани са трите симптома – хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието;
* Преобладаване на два от симптомите – хиперактивност и импулсивност;
* Преобладаване на един от симптомите – дефицит на вниманието;

Кои са причините за СДВХ?

     СДВХ е комлексно неврологично нарушение, което според последните проучвания се причинява от дисфукцията на някои невротрансмитери в префронталната част на мозъка. Болшинството от изследователите-генетици смятат, че СДВХ не се дължи на лошото функциониране на един-единствен ген, а по-скоро на дисфункцията на набор от гени. Изследователите са установили, че при деца, юноши и възрастни със СДВХ, мозъчните зони, отговарящи за вниманието, за управление на организираността и за контрол на движенията, се активират по различен начин. Те също така са забелязали дисбаланс в нивата на някои невротрансмитери като допамин и норадреналин.
     Многобройни изследвания са дали солидни доказателства, които позволяват да се твърди, че причините за това нарушение са генетични. Родителите и близките на деца със СДВХ често съобщават, че самите те са имали проблеми с хиперактивност, импулсивност или дефицит на вниманието. Рискът да бъдат засегнати, нараства при деца, чиито братя или сестри са диагностицирани със СДВХ.
     Въпреки че в повечето случаи СДВХ се дължи на наследствени фактори, той би могъл да възникне като последица от неврологични увреждания в ранна детска възраст (възникнали при преждевременно раждане, от проблеми в неонаталния период, от излагане на плода по време на бременността на действието на токсини като олово, алкохол, тютюнопушене и др.), или в резултат на неврологично заболяване в ранна детска възраст с инфекциозен произход като менингит, енцефалит и др., или в резултат  на краниоцеребрална травма или нараняване на главата, които биха увредили префронталната мозъчна кора.
     Бидейки неврологично нарушение, трябва да се знае, че СДВХ не се предизвиква от външни фактори като недостатъчна или «лоша» родителска отговорност, нито от социално-икономически фактори, нито е следствие от мързел или липса на мотивация. Не се предизвиква също така от лошо хранене, недостатъчни упражнения или прекалено много време, прекарано пред телевизора. Както всяко друго заболяване на психиката или физиката, СДВХ би могъл да бъде усложнен от някой от тези фактори, но не и причинен от него.
     Някои психоафективни състояния, предизвикани от майчина депресия, малтретиране, развод на родителите, силна скръб и др., могат да предизвикат у детето поведение, сходно с поведението на деца със СДВХ. Тогава обаче говорим за «реактивна хиперактивност», а не за СДВХ.

Нарушения, често свързани със СДВХ:

- Тревожни разстройства;
- Разстройства на настроението;
- Депресивни разстройства;
- Комуникативни нарушения - трудности в овладяването на писмената реч – дислексия; езикови нарушения – дисфазия; моторни нарушения – диспраксия;
- Тикове – Синдром на Турет;
- Разстройства в поведението – агресивност, отказ от спазване на социални правила, антисоциално поведение и др.;
-  Проблеми със зависимости – към цигари, алкохол, наркотици, видеоигри и др.

Силните страни на децата със СДВХ:

     Детето със СДВХ, което е обгрижвано по правилен начин, успява да разкрие малко по малко своя капацитет. То има огромно въображение, то е креативно и изпълнено със забележителна енергия, спонтанност и ентусиазъм. Това дете успява да прави нещата по оригинален начин и да вижда детайли, които другите пропускат. То не търпи несправедливост и става закрилник на по-слабите. То е любящ и внимателен приятел, обича да помага на другите.   
      Предизвикателството за преподавателите на такова дете се състои в това да успеят да използват неговото високо ниво на активност, любознателния му дух и чувствителната му природа, за да му помогнат да се реализира като успешен и щастлив ученик.

Алберт Айнщайн – Джон Кенеди – Уолт Дисни – Жул Верн – Джон Ленън – Агата Кристи – Джим Кери – Том Круз – Карл Люис – Уил Смит – Стивън Спилбърг – Упи Голдбърг – Робин Уилямс – Силвестър Сталоун – Роберто Бенини – Шер - Стиви Уондър – Томи Хилфигер – Майкъл Фелпс (олимпийски шампион по плуване) и др.

      Те са световноизвестни и са със Синдрома на дефицит на вниманието с или без хиперактивност. Знаехте ли това?  

 Кой поставя диагнозата Синдром на дефицит на вниманието с или без  хиперактивност?

    Преподавателят на детето не би могъл да постави тази диагноза, но ако забележи, че ученикът демонстрира симптоми на СДВХ, би могъл да насочи родителите към консултация със специалист. Хабилитираният специалист, който може да постави диагнозата, е с медицинско образование – педопсихиатър, невропедиатър, психиатър или невролог.
    Поставянето на диагнозата не е лесно, тъй като подобни симптоми се демонстрират от доста лица. Не съществува билогичен тест за доказване на СДВХ. Разчита се основно на диагностика според клиничната картина. За нейното допълване се използват и данни, събрани от родителите и преподавателите на детето. За доуточняване на диагнозата биха могли да бъдат направени тестове за изследване на вниманието, психомоторни тестове, езикови тестове, тестове за изследване на интелектуалните способности.
    За поставянето на диагнозата е важно да се знае, че симптомите на хиперактивност, импулсивност и дефицит на вниманието би трябвало да са демонстрирани с постоянство, честота и интензивност. Те би трябвало да са налице най-малко от шест месеца и да се проявяват в повече от една среда – например в училище И в къщи. Освен това, симптомите трябва да са засегнали училищните умения или социалното функциониране на детето.


    Наблюденията, извършени от преподавателя, както и въпросници, попълнени от родителите, биха подпомогнали специалиста за поставянето на диагнозата.

Възможни маркери, насочващи преподавателя към дете със СДВХ:

→ детето прелива от енергия, не застава спокойно, мърда прекалено;
→ говори и действа преди да помисли, липса на добър контрол над емоциите и движенията;
→ реагира по незрял начин, без да може да направи връзка между постъпките си и последствията от тях;
→ не умее да чака, няма ориентация във времето;
→ често прекъсва другите и бърза да отговори преди да е чуло до край въпроса;
→ изглежда сякаш, че не слуша, гледа през прозореца; лесно се разсейва, но се мотивира от дейности, които са му интересни и тогава може да се концентрира за дълго време;
→ среща трудности да се организира, забравя или губи често вещите си;
→ има нужда някой да се занимава непрекъснато с него;
→ домашните му са лошо написани или изобщо не са написани;
→ прави много грешки от разсеяност, когато работи, като не се учи от грешките си;
→ липсва му постоянство в усилията и рядко довършва това, което е започнало;
→ има трудности при всички дейности, свързани с учене;
→ има поведенчески проблеми, когато е в група – импулсивно е, лесно се забърква в караници, не спазва основни правила;


     Сведенията, давани от родителите, също са изключително важни и помагат за поставянето на диагнозата.
      От тук можете да изтеглите ”Скала за оценка на Синдром на дефицит на вниманието и         хиперактивност – ІV: домашна версия (попълва се от родителя/настойника)”.

                                                                  Превод – логопед София Вълнеева

                                                                  Използвани са следните материали:
                                                                   1. Plaquette: "Les enfants avec un TDAH et leur scolarité"
                                                                                            2. La brochure, editée par l 'ASBL TDA/H Belgique: "TDA/H et scolarité"
                                                                                            3. ADHD Rating Scale-IV: Checklists, Norms, and Clinical Interpretation
                                                                                   by George J. DuPaul, Thomas J. Power, Arthur D. Anastopoulos, and Robert Reid





Picture

Планираният билингвизъм - въпроси, които възникват

23/2/2013

 
Picture
      Една голяма част от билингвистичните деца овладяват езиците по естествен начин,  пораствайки в обкръжение, което изисква владеенето на два или повече езика. При благоприятни психосоциални фактори, техният билингвизъм се развива без никакво лингвистично планиране от страна на семейството им. Но, все повече родители искат да вземат в свои ръце двуезичното развитие на децата си още от най-ранно детство. В този случай е важно да се изготви  езиков проект,  в който родителите да предвидят пътя, който детето ще следва, не само за да стане, но и да остане билингвистично.

Тръгвайки по този път, пет са важните въпроси, чиито отговори родителите трябва да знаят:

1. От каква възраст трябва да бъдат усвоени езиците?

     Съществува мит, според който не е възможно да станеш истински двуезичен, ако двата езика не са овладяни от съвсем ранно детство. Истината е, че е съвсем възможно да станеш билингвистичен във всеки един момент от живота си – в детството, в юношеството, дори като възрастен. Добре е да напомним, че голяма част от билингвистичните деца научават първо един език в семейната среда, т.е. отначало, преди да влязат в контакт с втория език в училище и да научат след това евентуално и други езици, те са монолингвистични . Не е зле  да помним това, когато планираме билингвизма на едно дете.

2. Каква езикова стратегия да възприемем у дома?

     Родителите, които решават да въведат два езика на детето си още от ранна възраст, често възприемат езикова стратегия, избирайки една от трите описани тук. Най-известната е тази, наречена „Един родител, един език.”, при която всеки родител говори на различен език на детето. Предимството е, че детето получава двоен лингвистичен „багаж” още от самото начало и всичко това по естествен начин. Големият недостатък обаче е, че един от двата езика  най-вероятно е по-слабо застъпен в страната и детето бързо ще се ориентира към единствена употреба на по-важния език, още повече, ако самите родители също са билингвистични.

     Втората стратегия – „Един език у дома, друг навън.”, е тази, която функционира по-добре според последните изследвания. Тук родителите решават да говорят само на един език на детето у дома (често на по-слабо застъпения език) и оставят другия език – често по-силно застъпения – за контактуване навън.

     Накрая, някои родители възприемат като стратегия „Първо единият език, после другият.”, като се започва с един език, за предпочитане с по-слабо застъпения и след като той бъде добре затвърден, се въвежда вторият.

3. Детето ще изпита ли реална нужда да използва всеки един от езиците?

     Децата са ужасно прагматични що се отнася до езиците. Ако те имат реална нужда от два или от много езици, те ще станат би- или мултилингвистични. Ако тази нужда изчезне, те ще станат отново монолингвистични. За тях  лингвистичната нужда е ясна – един език служи, за да комуникираш с родителите си или близките си, за да участваш в дейности с други деца в училище или по време на игра, за да си взаимодействаш с хора от обкръжението си или квартала и т.н. Ако те почувстват тази нужда и ако други фактори са налице, тогава те ще усвоят дадения език. Ако нуждата изчезне или ако никога не е била истински налице, както в случаите, когато родителите говорят свободно единия език, но поддържат основно другия, тогава езикът ще бъде малко по малко забравен, минавайки през отказ за говорене за голямо съжаление на родителите.

4. Как допринася семейната среда за езиковото развитие на детето?

     За развитието на един език е необходим езиков принос от страна на хората, които играят важна роля в живота на детето – родители, близки, преподаватели, приятели и др. Изследване на проф. Патрисия Кул (P. Kuhl) показа, че за появата на речевите звукове на даден език, детето има нужда този езиков принос да идва от хора, които се грижат за него, а не единствено от аудио-визуални средства (телевизия, DVD и т.н.). Нещо повече, важно е приносът да  е не само билингвистичен, но също монолингвистичен, оказван от хора, владеещи само един от двата езика. На един по-късен етап писмената реч ще бъде от основна помощ  за обогатяването на речника и на синтаксиса.

5.  Има ли други начини за подкрепа на планирания билингвизъм?  

     Би било добре, ако членове на семейството, например бабите и дядовците на детето владеят езиците, на които говори то. Друг източник на подкрепа биха били професионалистите – преподаватели, психолози, логопеди, лингвисти. Те могат да дискутират с родителите и да им помогнат да разграничат истината от митовете  за билингвизма.   

 
     Да позволиш на едно дете да стане двуезично е начин да му дадеш допълнително езиково и културно предимство в живота,  да не говорим за когнитивните предимства, които вече са добре установени. Едно обмислено планиране на овладяването и поддръжката на езиците, които ще усвои детето, ще доведе до наличието на един траен и успешен билингвизъм.

                                                          По едноименната статия на Франсоа  Грожан, психолингвист
,
                                                          хоноруван професор в  Университета в Нюшател, Швейцария                                            
         
                                                                                     Превод: логопед София Вълнеева


Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

"Да живее дислексията!"

10/2/2012

 
Picture
   Според френските автори Беатрис Соважо и Жан Метелюс 12% от населението е засегнато от дислексия, 4%, от които са с тежка форма. Детето дислексик е страдащо дете, с родители, нетърпеливи да го видят в редиците на можещите да декодират азбуката и речниците. Възрастният дислексик води двойнствен живот. Налага му се да използва специални стратегии, създадени от самия него, с цел както да прикрие трудностите си с буквите и цифрите, така и за да избегне риска от професионална дискриминация и неразбиране от страна на близките си.

КАКВО Е ДИСЛЕКСИЯТА?

    Дефиницията, най-общо използвана днес, е тази, формулирана от Световната здравна организация в рубриката F81, озаглавена "Специфични нарушения на развитието на училищните умения". Самата рубрика включва три глави - специфични нарушения на четенето /F81.0/, специфични нарушения на писането /F81.1/ и специфични нарушения на математическите умения /F81.2/

    Симптомите на дислексията варират при различните хора и могат да приемат различни форми, произходът на всяка от които, се корени в трудности при:
- овладяване на азбуката
- овладяване на писането
- различаване на букви - напр. ръкописна  "д" от ръкописна "в"
- четене на дума или текст
- образуване на срички
- познаване на часа
- научаване на таблицата за умножение
- следване на определен маршрут
- определяне ляво/дясно, изток/запад
- писмено изразяване
- намиране на "точната" дума

    Съвременните автори обобщават някои от грешките, допускани от дислексиците:

1. Невъзможност да се откриват разликите между звукове, букви и думи - напр.  при писане с ръкописни букви  В се бърка с Д,  М се бърка с Л,  П се бърка с Т,  И се бърка с П,  ЕН се чете като НЕ,  ОТ се чете като ТО и т.н.
2. Трудност да се "напусне" края на реда, намиращ се в дясно и да се "открие" началото на следващия ред, намиращ се в ляво. Мос и Даниелс описват тази невъзможност и я наричат "линейна дислексия".
3. Невъзможност да се произнесе нова дума, с тенденция да се гадае фонетичната й структура - "субституция" например се превръща в "субстилуция".
4. Помръдване с устни и тихичко четене по време на упражнения за четене наум.
5. Невъзможност за пълно разбиране на прочетенето.
6. Неправилно произнасяне на гласните - напр. "флакон" се превръща във "флокон".
7. Замяна на звучни и беззвучни съгласни - напр. "кожа" се превръща в "коша".
8. Разместване на букви, което може да доведе и до инверсия на звукове - напр. "тир" се превръща в "три",  или обратното "три" - "тир", "аеропорт" се превръща в "ареопорт".
9. Добавяне на неприсъщи за думата фонеми, които образуват епентези - напр. "пръстен" се превръща в "пъръстен".
10. Изпускане на срички - напр. "медикамент" се превръща в "мекамент".
11. Заместване на един звук с друг звук, на една дума с друга дума - напр. "един" се превръща  в "една".
12. Слято писане на думи - напр. "майкаси".
13. Добавяне на думи - напр. прочитане на "имало едно време наистина" вместо "имало едно време".
14. Изпускане на думи, феномен, наречен "отказ" - напр., ако трябва да прочете "един от най-интересните", прочита "един от най-" и спира.
15. При четене на глас - незачитане на ритъма, на фразите, на пунктуацията.

ИЗВЕСТНИ ДИСЛЕКСИЦИ :

Ханс Кристиян Андерсен
Марлон Брандо
Агата Кристи
Уинстън Чърчил
Том Круз
Шер
Уолт Дисни
Томас Едисон
Алберт Айнщайн
Майкъл Фарадей
Огюст Роден
Наполеон
Упи Голдбърг
Леонардо Да Винчи
Джордж Вашингтон
Стивън Спилбърг
Принц Чарлз

*Картинката към публикацията е  взета от книгата "Да живее дислексията!" и е рисунка на дете с  дислексия. То противопоставя две свои рисунки, за да илюстрира, от една страна,  живота на дете, нещастно от своята дислексия и впоследствие живота на същото това дете, преминало през терапия и изпълнено с щастие. От една страна - градът, подтискащ,  сиво, заплашително небе, хаотично пространство. От друга страна - природата, мир, покой, спокоен и весел климат, в който се живее хубаво.

                                  По едноименната книга на Беатрис Соважо и Жан Метелюс "Vive la dyslexie!"
                                                                   

                                                                                   Превод : логопед София Вълнеева


Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

"Подаръкът дислексия"

4/2/2012

 
Picture
   Непрекъснато се увеличава броят на децата, които срещат трудности при овладяване на четенето и писането, обединени с термина дислексия. Роналд Дейвис, който днес е един от най-големите американски специалисти в тази област, на осемнадесетгодишна възраст е бил все още "неспособен да чете и да пише, въпреки своя коефициент на интелигентност от 137 точки". Това момче, което тогава са определяли като "функционално неграмотен", е успяло впоследствие да стане инженер, икономист, възпитател и скулптор. През 1982 г. Роналд Дейвис създава Davis Dyslexia Center, отворен за дислексици на различна възраст и впоследствие с клонове в много страни.

    Роналд Дейвис групира основните симптоми на детето с дислексия в няколко категории, като уточнява, че тези симптоми са твърде вариабилни в различните дни, дори в различните минути:

ОБЩИ ПРИЗНАЦИ

* На пръв поглед  детето с дислексия е будно, с интелигентност над средната, устно се изразява по-успешно, но не се справя с четенето, писането и правописа в училище.
* Често му се слага етикет на мързеливо дете, дори глупаво, немарливо, незряло, "занемарено"  или  "с проблем в поведението".
* То е с висок коефицент на интелигентност, но няма добри оценки в училище. Справя се по-добре при устно изпитване, отколкото при писмено.
* Смята самото себе си за глупаво, с ниско самочуствие е. Има високо ниво на фрустрация и стрес по отношение на писмената реч. Прикрива своите слабости благодарение на изобретателни стратегии за компенсация, които изработва само.
* Надарено е в областта на изкуствата, театъра, музиката, в областта на спорта, дизайна, бизнеса, конструиране и инженерни специалности.
* Често е разсеяно и мечтае, губи се лесно и няма ориентация за времето, което е минало.
* Трудно му е да задържи дълго време вниманието си, може да изглежда хиперактивно или разсеяно.
* Учи по-лесно при възможност да извършва манипулации с предмети, опити, наблюдения.

ЗРЕНИЕ, ЧЕТЕНЕ И ПРАВОПИС

* Детето с дислексия се оплаква от световъртеж, главоболие или болки в корема, когато чете.
* Дезориентирано е по отношение на буквите, цифрите, думите.
* Когато чете или пише, такова дете, прави повторения, замени, пропуски, добавяния, разместване или инверсия на букви, цифри и/или думи.
* Оплаква се, че усеща или вижда несъществуващи движения на буквите, когато чете, пише или преписва.
* Оставя впечатление, че има проблеми със зрението, непотвърдени от очен лекар.
* Чете и препрочита, защото се затруднява да разбере прочетеното.
* Когато пише, се набюдава фонетичен и несвързан правопис.

СЛУХ И ЕЗИКОВО РАЗВИТИЕ

* При детето с дислексия се наблюдава слухова хиперчувствителност - чува неща, които не са казани или са останали незабелязани от другите. Лесно се разсейва от шумове.
* Затруднява се да формулира мислите си, изразява се с накъсани изречения, не ги довършва. Може да се получи ефект на заекване, когато е под напрежение. Трудно му е да произнася многосрични думи, смесва изреченията, думите и сричките, когато говори.

КРАСНОПИС И МОТОРИКА

* На детето с дислексия му е трудно да пише или да преписва. Държи химикала по необичаен начин. Почеркът му е неравен и нечетлив.
* Несръчно е, с лоша координация. Не е ловко при игри с топка и при отборни спортни игри. Има трудности при изпълнението на задачи, свързани с фината и общата моторика.
* Може да е амбидекстрик / тоест да си служи еднакво добре и с двете ръце, без изявена водеща ръка/.
* Често бърка посоките ляво/дясно и опозициите горе/долу.

МАТЕМАТИЧЕСКИ И ВРЕМЕВИ ПРЕДСТАВИ

* Детето с дислексия се затруднява да познава часа, да пристигне някъде точно навреме, да подреди задачите си във времето.
* При извършване на математически операции изпитва необходимост да си помага с броене на пръсти.
* Може да брои последователно, но се затруднява да преброи конкретни обекти и да оперира с пари.
* Може да решава аритметични задачи, но словесните го затрудняват.
* То  демонстрира чудесна дългосрочна памет по отношение на лични преживявания, места и лица и обратно - слаба памет за факти и случки, които не са лично преживени.
* Мисли главно чрез образи, картини и чуства, без звукове и думи /слаб вътрешен диалог/.

ПОВЕДЕНИЕ, ЗДРАВЕ, ЛИЧНОСТОВО РАЗВИТИЕ

Личностовото развитие на децата с дислексия е на крайности :
* По отношение на реда са или изключително разпилени, или  пък държат маниакално на него.
* Такова дете може да бъде "клоунът" на класа, пакостникът или пък другата крайност - прекалено тихо и кротко.
* Наблюдава се изключително засилено чуство за справедливост, емоционална чуствителност, стремеж към перфекционизъм.
* Или изключително висок, или изключително нисък праг на болката.
* При някои от тези деца може да се наблюдава изпреварващо развитие, а при други - закъснение в етапите на развитие / при пълзенето, прохождането, проговарянето.../
* Тези деца са податливи на отити и алергии.

                                                          По едноименната книга на Роналд Дейвис “The Gift of Dyslexia”

                                                                                             Превод: логопед София Вълнеева


Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

Диспраксия

4/2/2012

 
Picture
По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:  
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете.  За да обобщим - диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение  без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.

СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно - всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус - например, затруднява се да затваря врати;

ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:

ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ -  нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
- забавяне в говорното продуциране
- лошо и неясно артикулирани думи
- трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.

МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията - нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.

ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:

В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- забавяне на двигателно ниво - при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
- трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
- качване или слизане по стълби;
- трудности при самостоятелно обличане;
- често падане;
- непохватно държане на молива;
- трудности при боравене с прибори;
- трудности при игри с конструктор;
- трудности при рязане;

В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
- трудности да препише информация от дъската;
- писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
- трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
- трудности по математика и геометрия;
- трудности при спортни активности;
- трудности при артистични дейности - рисуване, танцуване; при шиене;

ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
- трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
- трудности при гладене, сгъване на дрехи;
- трудности при свирене на музикални инструменти;
- трудности при белене на плодове и зеленчуци;

ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми,  следва да се направи консултация с невролог. Той  ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
- работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
- детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
- семейни активности, развиващи координацията - плуване, аеробика, колоездене;
- детето да се грижи за животно - да го мие, да го храни;
- игри с конструктори;
- конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
- работа с пластелин;
- да помага в кухнята - да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
- сгъване на хартия - изкуството оригами;
- рисуване;

КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?

     Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той  измисли ето това обяснение:
     "В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен."
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
     Аз също бих искала да дам простичък пример - в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план - една "рецепта" как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят "рецептите". Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
     Друг мой пациент ми каза - "Видя ли, мина много време, но станах умен!". В действителност,  да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.

                                                                                      Автор: логопед София Вълнеева



Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

Маркери за проблеми в езиково-говорното развитие от 0 до 6 години

4/2/2012

 
Picture
   Много често родителите си задават въпроса дали детето им закъснява с проговарянето и дали това е притеснително. Предлагам на Вашето внимание списък с насочващи маркери, които биха могли да Ви помогнат за ранно откриване на нарушения в езиково-говорното развитие на Вашето дете. Разбира се, той е с осведомителна цел и по никакъв начин не би могъл да замести една консултация със специалист, така че, ако имате някакви притеснения, не се колебайте да се обърнете към личния лекар на детето или да потърсите логопед.

  Този списък с маркери очевидно не е пълен, но той има за цел да Ви обърне внимание върху основни признаци на нарушенията в езиковото развитие на Вашето дете и би могъл да Ви насочи към ранното им откриване.
   Все пак, имайте предвид, че нормалната крива на езиковото развитие варира при различните деца, влияе се от техния пол и средата, в която живеят.
  Някои деца, демонстрирали ранни езикови нарушения, впоследствие успяват да компенсират, но за тези, чиято диагноза ще бъде потвърдена, изброените показатели ще дадат възможност за по-ранна рехабилитация.
  Ако имате притеснения относно езиково-говорното развитие на Вашето дете, не се колебайте да се консултирате с личния му лекар или потърсете логопед. Винаги ранната и навременна диагностика е от изключително важно значение за провеждане на успешна терапия. 

Маркери за проблеми в езиково-говорното развитие от раждането до 12 месеца

     Противоположно на широко разпространеното мнение, е напълно възможно още в тази крехка възраст чрез наблюдение на детето и неговите реакции в обкръжаващата го среда, да бъдат открити маркери, които впоследствие ще се окажат предвестници на бъдещо езиково нарушение.

* Липса на реакция към шумове от заобикалящата го среда.
* Продуцира малко звуци – гукане, бебешко бърборене.
* Не се оглежда, не се усмихва или се усмихва много рядко.
* Не обича да бъде гушкано или галено.
* Проблем със сукането също би могъл да бъде ранен маркер.

От 12 до 24 месеца

Това е възрастта, в която детето се пробужда в езиково си развитие и обикновено научава първите си думи.

* Обсебено от звук или играчка, не обръща внимание на други стимули.
* Слабо разнообразие на продуцираните звукове. 
* Не разпознава името си и не казва нито дума или почти нито дума, нито дори „мама” и „тате”.
* Разбира много малко и не се опитва да повтаря това, което чува.
* Не разбира прости словосъчетания, отнасящи се до ежедневни дейности.
* Задавя се лесно с храна.
* Слаб визуален контакт.

От 2 до 2 години и половина

На тази възраст би трябвало детето да е овладяло от 50 до 100 прости думи. Родителят би следвало да насочи цялото си внимание към желанието за комуникация, което демонстрира детето.

* Наличие на много малко разбираеми думи.
* Използва само гласни, комуникира с жестове.
* Разбира само лесни думи, които чува често: баня, сън, сок, навън и т.н.
* Не разбира въпроси от т.нар. отворен тип, даващи му право на избор. Напр.: „Искаш да отидеш в банята или навън?".
* Очарова се или се плаши от определени слухови стимули /вятър, шум от мотор/, визуални /цветове, форми/ или тактилни /консистенция на мокри, на грапави предмети/. 
* Обърква сходни звуци, напр. звън от телефон и звън от входната врата.
* Трудно се адаптира към новости - физическа среда, хора, време.

От 2 години и половина до 3 години


Обикновено, когато се касае за просто езиково нарушение, това е възрастта, на която децата почват да компенсират. Също така, в този възрастов диапазон момичетата демонстрират по-ранно езиково развитие в сравнение с момчетата.

* Не се опитва да асоциира думите с картинките им или със съответстващите им предмети.
* Продължава да говори неразбираемо, изпускайки съгласни.
* Опитва се да комуникира, но невербално, чрез жестове, сякаш продуцирането на думи му коства голямо усилие.
* Ригидност на лицевите мускули, често свързана с нарушен контрол на слюноотделянето.

От 3 до 4 години

На 3 години езиковите умения на децата стават все по-солидни. Фразите, които те използват, макар и все още прости, се усъвършенстват все повече.

* Застой или сериозна регресия в езиковото развитие.
* Изразява се с телеграфни фрази. 
* Постоянно търси думи, когато иска да се изкаже.
* Повтаря зададения му въпрос, вместо да отговори на него /ехолалия/.

От 4 до 5 години

* Когато говори, скача от тема на тема, не успявайки да довърши фразите си. Изразява се по неправилен начин.
* Затруднява се да направи разлика между предлози, изразяващи пространствена ориентация – върху, в, под, над и т.н., както и да разпознава и назовава цветове.
* Затруднява се да отговаря на т.нар. отворени въпроси, които не изискват отговор само с "да" или "не", а изискват изразяване на лично мнение. Напр. "Какво мислиш за ...?", "Това на какво ти прилича?", "Можеш ли да ми разкажеш как ...?" и т.н.

От 5 до 6 години

* Изпитва трудности да разбере абстрактни понятия – предлози, наречия /тук, там, вчера, днес, утре/, особено времевите, тези които се отнасят до продължителност и хронология. 
  * Трудности при разбиране на двуетапни инструкции. Напр.: „Свали якето си и го закачи в гардероба”.
* На пръв поглед разбира обекта на въпроса, но не отговаря по съответстващ начин. Напр.: Въпрос: „Къде е котката?”, oтговор: „Котката е черна.”
* Изглежда, че учи по-добре, наблюдавайки другите, отколкото следвайки вербални инструкции.


                                                                                Автор: логопед София Вълнеева


Picture

Афазия

4/2/2012

 
Picture
Все още няма достатъчно информация за това нарушение нито в медиите, нито сред широката общественост. Това се очертава като проблем, защото допускаме афазията да се превръща в социална инвалидност. А пациентите с афазия имат нужда да излязат от изолацията си и да участват в обществения живот. Често когато хората разберат какво е афазията, се сещат, че са чували за нея или че дори познават афазици. Малко известно е, че например Микеланджело Антониони и Кърк Дъглас са афазици. За съжаление всяка година се увеличава броят на засегнатите от афазия. Във Франция, например, по 15000 души на година биват засегнати в следствие на инсулт.

Какво е афазията?

На ниво говор:
Когато да си поръчаш кафе, се превръща в проблем.
По-голямата част от пациентите с афазия имат трудности при намирането на думите. Затруднява ги да намерят точното название на даден предмет, макар че в мислите си, те знаят съвсем точно какво искат да кажат. Познанията и мисълта са налице, но без адекватен израз. Също така, много от тях е възможно да имат и артикулационни затруднения /трудности при изговарянето на звуковете/.

На ниво разбиране:
Когато да разбереш това, което гледаш и чуваш по телевизията, се превръща в мъчително занимание.
Пациентите с афазия често се затрудняват  да разбират думите, особено ако  събеседникът им говори бързо или на непозната тема. В ежедневието, афазикът използва интонацията и жестовете на  събеседника си, но по телефона, му е много трудно. Той се опитва да интерпретира, да гадае, но се получават грешки.

На ниво четене:
Когато си бил свикнал да изчиташ книгите с кориците и изведнъж си неспособен да четеш.
Възстановяването на четенето зависи от тежестта на увредата. Дори обичайни дейности като да избереш телефонен номер, да разбереш телевизионната програма или менюто, се оказват изведнъж проблемни.

На ниво писане:
Когато писането, тази дейност, позната от детството, внезапно стане невъзможна.
Да напише буква, да надпише пощенска картичка, да попълни формуляр, да комуникира с различни институции, за пациента се превръща в проблем, неразрешим без помощта на близките му.

Кой може да бъде засегнат?

Всеки от нас може да бъде засегнат, без значение от възрастта му, в резултат на церебрална лезия от различен произход:

- Цереброваскуларни болести -  цереброваскуларен инцидент, церебрален инфаркт, церебрални хеморагии, исхемичен инсулт.

- Други причини - тумори, черепно-мозъчни травми, възпалителни заболявания /енцефалити, абсцеси/, деменции, например от рода на тези при болестта на Алцхаймер.

Същност на афазията:

Говорим за афазия, тогава когато пациентът е загубил напълно или частично способността си да комуникира, тоест да говори или да разбира, това което му казват.

Речевите терапевти правят разлика между език и реч:
 - ако пациентът има артикулационни затруднения, говорим за речеви проблеми   - ако той изпитва трудности да подбере думите, да ги комбинира, така че да направи фраза и дори да разбира техния смисъл, тогава говорим за езикови проблеми

Афазията е преди всичко езиково нарушение, към което често се прибавя и нарушение на речта. Засегнато е както кодирането, така и декодирането на езика. Често афазикът не успява да назове предметите, имената на близките си, не успява дори да отговори достатъчно ясно с "да" или "не".
Пациентите с афазия не могат или успяват  трудно да:
- говорят
- разбират
- четат
- пишат
 
Афазията нанася вреда на обичайния живот на хората с афазия и техните семейства  по отношение на:
- разговарянето
- гледането на телевизия
- слушането на радио
- разговори по телефона
- четене на вестник/списание
- писането на букви, попълване на формуляри
- смятането
- справянето в непозната обстановка и т.н.
         
Много е важно да се отбележи, че афазията не е в следствие на умствено заболяване,  не е в следствие на намаление на слуха или на увреда на артикулаторния апарат.

Афазикът е способен да мисли и да комуникира, ако го подпомагаме да се изразява!

Практически съвети:

Поддържайте у Вашия близък с афазия желанието му да комуникира, окуражавайки и най-малките му опити за комуникация. Ако той прави грешки, поправяйте го, но деликатно и по индиректен начин.  

Избягвайте да се обръщате към него като към глух  човек, например говорейки му с прекалено силен глас. Ако не Ви е разбрал първия път, формулирайте изречението си по друг начин.  

Бъдете внимателни, когато обсъждате проблемите му пред него - някои афазици разбират много добре, при други  разбирането е на периоди.  

Ако Вашият близък с афазия Ви попита за проблема си с езика, не се колебайте да бъдете честни с него. Добре е в определени случаи да формулирате въпросите си така, че да изискват отговор с "да" или "не", особено в началото на  лезията.  

По време на дейности, при които го подпомагате /да се облече, да се измие, да се нахрани/ - бихте могли да вербализирате всички тези действия.

Окуражавайте човека с афазия да използва жестове като допълнение на неговите опити за езикова продукция. Все пак не трябва да се допуска жестовете да заместят речта.

Не се учудвайте, че афазиците употребяват ругатни. Подскажете му, ако е възможно, думата, която търси, която му липсва в този момент.

Дайте му необходимото му време да се изкаже, без да го прекъсвате. Ако не успява да намери думата, бихте могли да му предложите помощта си било като му кажете търсената дума, било като му подскажете бавно и отчетливо началото на думата, за да може да я довърши.

Ако пациентът с афазия настоява да Ви обяснява, а Вие не го разбирате, за предпочитане е в този момент да смените темата на разговор, като внимателно му кажете: "Нека сега спрем да обсъждаме това и да се върнем към него след малко. Със сигурност тогава ще се сетиш за думите. "

                                                            
                                                                                     Автор: логопед София Вълнеева



Picture
Можете да ме намерите и във Фейсбук

    Архиви

    June 2019
    November 2018
    July 2018
    February 2017
    December 2016
    November 2016
    June 2016
    September 2015
    August 2015
    July 2015
    April 2015
    December 2014
    June 2013
    February 2013
    February 2012

    RSS Feed

    Категории

    All
    Аутизъм
    Афазия
    Билингвизъм
    "Да живее дислексията!"
    Дислексия
    Диспраксия
    "Подаръкът дислексия"
    Проблеми в езиково-говорното развитие
    Развиващи игри

Powered by Create your own unique website with customizable templates.