Скъпи мамо и тате, аз съм вашето дете!
Искам да ви помоля за няколко важни за мен неща:
√ Още като се появя сред вас, не се стеснявайте да ми покажете, че ме обичате – прегръщайте ме, целувайте ме, говорете ми.
√ Говорете ми като на голям човек, не използвайте умалителни (носле, ръчичка, краченце) и думи като „папкай“, „нанкай“ и др., за да мога да се науча да говоря правилно.
√ Използвайте името ми, когато се обръщате към мен. Не ме наричайте „котенце“, „пиленце“, „мишленце“, „шуши“ и т.н. Аз трябва да знам истинското си име и да се обръщам всеки път, когато го чуя.
√ Научете ме, че трябва да ви гледам в очите, когато ми говорите.
√ Научете ме да използвам жестове. Покажете ми жестовете за довиждане, за целувка, жеста, когато викаш някого да дойде. Това е важно за мен, подготвя ме за предстоящото проговаряне.
√ Научете ме да посочвам с показалец, когато ме попитате: „Къде е мама?“, „Къде е лампата?“, „Къде е вратата?“. Така ще научавам значението на все повече нови думи и ще подпомогнете проговарянето ми.
√ Научете ме да дъвча твърди храни, това е много важно за моето проговаряне. Давайте ми да опитвам нови вкусове.
√ Не ме оставяйте дълго време да ползвам биберон, аз нямам нужда от него. Той може само да попречи и забави проговарянето ми.
√ Научете ме да разбирам и изпълнявам кратки инструкции – „Дай чашата!“, „Ела при мама!“. За да ми е по-лесно, не ме питайте: „Искаш ли да дадеш чашата?“, „Искаш ли да дойдеш при мама?“, а просто ми дайте инструкция и аз ще се науча да ви разбирам.
√ Научете ме на имената на животните и какви звуци издават те. Но не се опитвайте да ме объркате, че животното се казва „бау-бау“, защото аз знам, че то се нарича „куче“. Кажете ми: „Това е куче. То прави „бау-бау“.
√ Ако отначало не искам да повтарям след вас, не настоявайте. Просто пак ми повторете думата и бъдете търпеливи.
√ Играйте с мен! Осигурете ми моменти, в които играем заедно със специалните образователни играчки, които сте ми купили.
√ Предложете ми играчки, развиващи фината ми моторика, например конструктори. Научете ме да използвам двете си ръце, докато играя с тях.
√ Ако видите, че предпочитам да ползвам лявата си ръка, не се притеснявайте и не ме карайте да прехвърлям нещата, които държа с нея в дясната.
√ Когато порасна малко повече, ме научете на цветовете, на значението на думи като „голям-малък“, „топъл-студен“, „мокър-сух“ и др.
√ Не ме оставяйте пред телевизора, таблета, телефона. Това е много вредно за мен. Не го правете, когато ме храните или когато искате да си починете. По-добре поиграйте с мен или ми почетете книга. Харесвам книгите с големи, цветни картинки.
√ Ако в даден момент нещо ви притеснява в моето развитие, поискайте съвет. Не се срамувайте и не се бавете да го направите, защото това ще е от помощ за мен.
√ И не на последно място – продължавайте да бъдете все такива любящи и грижовни родители!
С обич,
Вашето дете
Автор - логопед София Вълнеева
Искам да ви помоля за няколко важни за мен неща:
√ Още като се появя сред вас, не се стеснявайте да ми покажете, че ме обичате – прегръщайте ме, целувайте ме, говорете ми.
√ Говорете ми като на голям човек, не използвайте умалителни (носле, ръчичка, краченце) и думи като „папкай“, „нанкай“ и др., за да мога да се науча да говоря правилно.
√ Използвайте името ми, когато се обръщате към мен. Не ме наричайте „котенце“, „пиленце“, „мишленце“, „шуши“ и т.н. Аз трябва да знам истинското си име и да се обръщам всеки път, когато го чуя.
√ Научете ме, че трябва да ви гледам в очите, когато ми говорите.
√ Научете ме да използвам жестове. Покажете ми жестовете за довиждане, за целувка, жеста, когато викаш някого да дойде. Това е важно за мен, подготвя ме за предстоящото проговаряне.
√ Научете ме да посочвам с показалец, когато ме попитате: „Къде е мама?“, „Къде е лампата?“, „Къде е вратата?“. Така ще научавам значението на все повече нови думи и ще подпомогнете проговарянето ми.
√ Научете ме да дъвча твърди храни, това е много важно за моето проговаряне. Давайте ми да опитвам нови вкусове.
√ Не ме оставяйте дълго време да ползвам биберон, аз нямам нужда от него. Той може само да попречи и забави проговарянето ми.
√ Научете ме да разбирам и изпълнявам кратки инструкции – „Дай чашата!“, „Ела при мама!“. За да ми е по-лесно, не ме питайте: „Искаш ли да дадеш чашата?“, „Искаш ли да дойдеш при мама?“, а просто ми дайте инструкция и аз ще се науча да ви разбирам.
√ Научете ме на имената на животните и какви звуци издават те. Но не се опитвайте да ме объркате, че животното се казва „бау-бау“, защото аз знам, че то се нарича „куче“. Кажете ми: „Това е куче. То прави „бау-бау“.
√ Ако отначало не искам да повтарям след вас, не настоявайте. Просто пак ми повторете думата и бъдете търпеливи.
√ Играйте с мен! Осигурете ми моменти, в които играем заедно със специалните образователни играчки, които сте ми купили.
√ Предложете ми играчки, развиващи фината ми моторика, например конструктори. Научете ме да използвам двете си ръце, докато играя с тях.
√ Ако видите, че предпочитам да ползвам лявата си ръка, не се притеснявайте и не ме карайте да прехвърлям нещата, които държа с нея в дясната.
√ Когато порасна малко повече, ме научете на цветовете, на значението на думи като „голям-малък“, „топъл-студен“, „мокър-сух“ и др.
√ Не ме оставяйте пред телевизора, таблета, телефона. Това е много вредно за мен. Не го правете, когато ме храните или когато искате да си починете. По-добре поиграйте с мен или ми почетете книга. Харесвам книгите с големи, цветни картинки.
√ Ако в даден момент нещо ви притеснява в моето развитие, поискайте съвет. Не се срамувайте и не се бавете да го направите, защото това ще е от помощ за мен.
√ И не на последно място – продължавайте да бъдете все такива любящи и грижовни родители!
С обич,
Вашето дете
Автор - логопед София Вълнеева
RSS Feed
