По последни изследвания в световен мащаб около 10% от населението е засегнато от този проблем. Статистически погледнато, в клас от 30 деца, 3 от тях ще бъдат засегнати от диспраксия. Необходимо е това нарушение да бъде добре разбрано и навременно диагностицирано, тъй като диспраксията би могла сериозно да попречи на справянето на детето в училище или на реализирането на възрастния пациент както в личен, така и в професионален план.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим - диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.
СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно - всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус - например, затруднява се да затваря врати;
ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:
ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
- забавяне в говорното продуциране
- лошо и неясно артикулирани думи
- трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.
МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията - нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.
ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:
В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- забавяне на двигателно ниво - при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
- трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
- качване или слизане по стълби;
- трудности при самостоятелно обличане;
- често падане;
- непохватно държане на молива;
- трудности при боравене с прибори;
- трудности при игри с конструктор;
- трудности при рязане;
В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
- трудности да препише информация от дъската;
- писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
- трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
- трудности по математика и геометрия;
- трудности при спортни активности;
- трудности при артистични дейности - рисуване, танцуване; при шиене;
ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
- трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
- трудности при гладене, сгъване на дрехи;
- трудности при свирене на музикални инструменти;
- трудности при белене на плодове и зеленчуци;
ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
- работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
- детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
- семейни активности, развиващи координацията - плуване, аеробика, колоездене;
- детето да се грижи за животно - да го мие, да го храни;
- игри с конструктори;
- конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
- работа с пластелин;
- да помага в кухнята - да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
- сгъване на хартия - изкуството оригами;
- рисуване;
КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?
Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
"В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен."
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
Аз също бих искала да дам простичък пример - в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план - една "рецепта" как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят "рецептите". Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
Друг мой пациент ми каза - "Видя ли, мина много време, но станах умен!". В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.
Автор: логопед София Вълнеева
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДИСПРАКСИЯ:
Нарушение на планирането и автоматизирането на волевите движения. Диспраксията е скрито нарушение или наричана още синдромът на несръчното дете. За да обобщим - диспраксията е несъответствие между планираното и впоследствие реализирано движение без да е налице интелектуален или обучителен дефицит.
СИМПТОМИ НА ДИСПРАКСИЧНОТО ДЕТЕ:
* то е непохватно - всичко, до което се докосне, се обръща, чупи, пада, къса се;
* има нужда от помощ, за да се облече, да се измие, да се избърше;
* храни се бавно и много се цапа, не успява да нареже месото си, нито да обели плодовете при хранене;
* затруднява се да намира нещата си, да подрежда, да се организира, забравя ученическата си чанта;
* не обича да играе с конструктори, да подрежда пъзели, затруднява се да запомни и следва правилата на игрите, измисля си други;
* изключително трудно му е да пише /дисграфия/, рисунките му са бедни, често са характеризирани като незрели. С течение на времето, детето се развива, но недостатъчно, зада компенсира, не успява да следва темповете на писане в училище;
* предпочита да изписва букви, съдържащи прави елементи, докато овалните елементи го затрудняват;
* успява изключително трудно да постигне свързано писане на букви;
* бавно е, несръчно, резултатът от писането му е нечетлив, с много задрасквания и смачкани листове;
* не може да си служи с линия, компас, гумичка, ножици;
* лесно се разсейва и му е трудно да се концентрира в клас, забравя инструкциите, които са му дадени;
* затруднява се да хвърля и да хваща топка, затруднява се да върти педалите на колелото и не може да го кара без помощни колела;
* има нарушения на мускулния тонус - например, затруднява се да затваря врати;
ВИДОВЕ ДИСПРАКСИЯ:
Ще се спра на два от видовете диспраксия:
ОРАЛНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите на езика, устните, челюстта и небцето в етапа на програмиране последователността на артикулаторните движения, позволяващи трансформирането на звуковете в думи. Тези затруднения се манифестират с:
- забавяне в говорното продуциране
- лошо и неясно артикулирани думи
- трудност да бъдат контролирани дебита и интензивността на речта
Важно е да се отбележи, че въпреки тези затруднения, пациентът разбира много добре речта и знае какво иска да каже.
МОТОРНА ДИСПРАКСИЯ - нарушение на координацията на мускулите, например на ръцете , пръстите, китките на ръката, краката, глезените в етапа на програмиране последователността на движения и жестове, които ще позволят достигането на планираната цел /напр., плуване, каране на колело, качване по стълби и т.н./. Тоест, жестовете и движенията на тялото не винаги са адекватни на контекста. Към моторната диспраксия спада и дисграфията - нарушение на координацията на движенията на пръстите, изразяващи се в затруднена графична продукция на букви и цифри, а също и при рисуване.
ТРУДНОСТИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ МОТОРНАТА ДИСПРАКСИЯ:
В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- забавяне на двигателно ниво - при лазенето, сядането, ставането, прохождането;
- трудности при тичане, скачане, хвърляне или улавяне на топка;
- качване или слизане по стълби;
- трудности при самостоятелно обличане;
- често падане;
- непохватно държане на молива;
- трудности при боравене с прибори;
- трудности при игри с конструктор;
- трудности при рязане;
В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ:
- същите трудности както при деца от предучилищна възраст;
- трудности да препише информация от дъската;
- писането и рисуването са трудни и незрели за възрастта;
- трудности да подреди раницата си за училище, да оправи леглото си;
- трудности по математика и геометрия;
- трудности при спортни активности;
- трудности при артистични дейности - рисуване, танцуване; при шиене;
ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ:
- трудности при бръснене, при гримиране, при сресване;
- трудности при гладене, сгъване на дрехи;
- трудности при свирене на музикални инструменти;
- трудности при белене на плодове и зеленчуци;
ПРЕПОРЪКИ:
При съмнения, че дадено дете демонстрира диспраксични проблеми, следва да се направи консултация с невролог. Той ще определи вида и произхода на нарушението.
Ако профилът съответства на орална диспраксия, се препоръчва:
- работа с логопед;
Ако профилът съответства на моторна диспраксия, се препоръчва:
- детето да бъде записано да тренира бойни изкуства /например, карате/, гимнастика, на танци;
- семейни активности, развиващи координацията - плуване, аеробика, колоездене;
- детето да се грижи за животно - да го мие, да го храни;
- игри с конструктори;
- конструктивни игри от типа изработване на модели на самолети, кораби;
- работа с пластелин;
- да помага в кухнята - да меси тесто, да бели зеленчуци и т.н.;
- сгъване на хартия - изкуството оригами;
- рисуване;
КАК ДА ЗАПОЗНАЕМ ДЕЦАТА С ДИСПРАКСИЯТА ИМ, КАК ДА ИМ Я ОБЯСНИМ ?
Няма да забравя обяснениeто, което даде за своята диспраксия на родителите си мой пациент, когато беше на 6-7 г.в. След като беше разговарял с мен за проблема си, той измисли ето това обяснение:
"В нашата глава има влак и релси. Влакът минава върху релсите, за да каже на мускулите какво трябва да правят. Аз също имам влак и релси, но моите релси са се преплели и поради това моят влак се движи по-бавно. Ето затова понякога имам нужда от малко помощ и трябва да сте по-търпеливи с мен."
Това е чудесно обяснение, дошло от сърцето на едно дете, неговият начин да запознае другите с диспраксията си.
Аз също бих искала да дам простичък пример - в началото бебето не умее да прави почти нищо, то трябва да се научи. Когато започне да се учи да се храни с лъжица, то не успява да я държи както трябва, не успява да я напълни добре, обръща я на обратно и храната пада от нея, трудно му е да я приближи до устата си. Но, когато прави тези жестове многократно, то се справя все по-добре и по-добре, става все по-точно в движенията си. Не се налага вече да контролира всеки свой жест. Всъщност, мозъкът му е регистрирал план - една "рецепта" как да извършва действията и в каква последователност. То вече няма нужда да мисли по какъв начин да го направи, всичко е автоматизирано. Проблемът при диспраксичните деца е, че не успяват добре да си спомнят "рецептите". Те винаги трябва да внимават, затова не успяват да правят две неща едновременно.
Друг мой пациент ми каза - "Видя ли, мина много време, но станах умен!". В действителност, да бъдеш диспраксичен не означава, че не си умен. Напротив, голяма част от диспраксиците са много умни. Това просто означава, че на тях ще им се налага да полагат повече усилия, за да се справят с определени неща и че това ще им отнема повече време, отколкото на останалите. В този смисъл диспраксията не е болест, не се оздравява от нея, но човек се научава да живее с нея, да се справя и да преодолява трудностите.
Автор: логопед София Вълнеева