Скъпи невротипични, които пазарувате едновременно с нас в супермаркета...
Когато видите нашето дете да се търкаля по земята, плачейки, не бързайте да мислите, че това е разглезено дете, което прави криза, защото е зле възпитано. Аутистичните деца понасят тежко определени ситуации – дадена миризма може да ги дестабилизира, проява на неразбиране може да ги разтревожи, прекалено дългото чакане може да е непоносимо за тях. В този случай Вие виждате аутизма в неговата най-тежка и разбира се – най-дразнеща форма.
Ще Ви кажа една тайна. Когато видите това да се случва, много по-често това е дете, което има проблеми в развитието си, отколкото дете с лошо възпитание. И това не забавлява никого – нито Вас, нито родителите на детето (които са изтощени), нито самото дете, което реагира по начин, продиктуван от неговото състояние. Понякога са нужни години на аутистичната личност да се научи да се контролира на обществени места.
Когато си кажете, че не е нормално родителите на такива деца да ги водят на обществени места, се поставете на тяхно място и на мястото на детето им. Без да броим това, че е абсолютно задължително за детето с аутизъм да се развива в тези среди, за да се надяваме, че един ден ще ги разбира по-добре и ще успее да развиe способността си за по-високо ниво на функциониране в обществото, поставете се на мястото на родителите му. Представете си колко им струва ежедневно възпитанието на детето им. Като време, като умора, като мъка, като пари. Това не е като разходка в парка – нито за Вас, нито за тях, нито за детето им.
Вие ще се приберете у дома, ще възвърнете комфорта на живота си далеч от тях, в рамките на няколко минути. Моля, бъдете търпеливи. Бъдете толерантни. Бъдете хора. Бих казала дори и повече: бъдете благосклонни. Не можете да си представите колко може да се разчита на едно състрадателно лице в морето от намръщени хора.
Когато имате желание да се разбунтувате, че родителите искат да минат преди Вас на касата, спомнете си, че картите за инвалидност, които ни дават предимство, не се получават лесно. Трябва да се подготвят огромно количество документи, за да докажеш, че детето ти има увреждане, което заслужава тази карта и понякога да минеш пред многобройни комисии, за да я получиш. Освен това, много деца, които имат нужда от такава карта, не я получават, заради некомпетентността на хора, които би трябвало да знаят, че едно дете с аутизъм е с увреждане, което не му позволява лесно да чака половин час на опашка.
Спрете да съдите, спрете да обвинявате. Опитайте да разберете. Имаме нужда от Вас.
Автор: Nathalie Aynié - майка на две момчета, родени през 2005 г. и 2007 г.,
диагностицирани с аутизъм
Снимка: Violet in the Supermarket I - Diego Sevilla Ruiz
Превод: логопед София Вълнеева
Когато видите нашето дете да се търкаля по земята, плачейки, не бързайте да мислите, че това е разглезено дете, което прави криза, защото е зле възпитано. Аутистичните деца понасят тежко определени ситуации – дадена миризма може да ги дестабилизира, проява на неразбиране може да ги разтревожи, прекалено дългото чакане може да е непоносимо за тях. В този случай Вие виждате аутизма в неговата най-тежка и разбира се – най-дразнеща форма.
Ще Ви кажа една тайна. Когато видите това да се случва, много по-често това е дете, което има проблеми в развитието си, отколкото дете с лошо възпитание. И това не забавлява никого – нито Вас, нито родителите на детето (които са изтощени), нито самото дете, което реагира по начин, продиктуван от неговото състояние. Понякога са нужни години на аутистичната личност да се научи да се контролира на обществени места.
Когато си кажете, че не е нормално родителите на такива деца да ги водят на обществени места, се поставете на тяхно място и на мястото на детето им. Без да броим това, че е абсолютно задължително за детето с аутизъм да се развива в тези среди, за да се надяваме, че един ден ще ги разбира по-добре и ще успее да развиe способността си за по-високо ниво на функциониране в обществото, поставете се на мястото на родителите му. Представете си колко им струва ежедневно възпитанието на детето им. Като време, като умора, като мъка, като пари. Това не е като разходка в парка – нито за Вас, нито за тях, нито за детето им.
Вие ще се приберете у дома, ще възвърнете комфорта на живота си далеч от тях, в рамките на няколко минути. Моля, бъдете търпеливи. Бъдете толерантни. Бъдете хора. Бих казала дори и повече: бъдете благосклонни. Не можете да си представите колко може да се разчита на едно състрадателно лице в морето от намръщени хора.
Когато имате желание да се разбунтувате, че родителите искат да минат преди Вас на касата, спомнете си, че картите за инвалидност, които ни дават предимство, не се получават лесно. Трябва да се подготвят огромно количество документи, за да докажеш, че детето ти има увреждане, което заслужава тази карта и понякога да минеш пред многобройни комисии, за да я получиш. Освен това, много деца, които имат нужда от такава карта, не я получават, заради некомпетентността на хора, които би трябвало да знаят, че едно дете с аутизъм е с увреждане, което не му позволява лесно да чака половин час на опашка.
Спрете да съдите, спрете да обвинявате. Опитайте да разберете. Имаме нужда от Вас.
Автор: Nathalie Aynié - майка на две момчета, родени през 2005 г. и 2007 г.,
диагностицирани с аутизъм
Снимка: Violet in the Supermarket I - Diego Sevilla Ruiz
Превод: логопед София Вълнеева
RSS Feed
